По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Мой ред е! – обяви Франческа.
Всъщност не беше неин ред и Кени зачака някой да разсее заблудата й, и когато никой не го стори, той отвори уста, но в последния момент я затвори. Ако го направи, всички ще го погледнат така, сякаш е извил врата на някое коте. Кръвта му кипеше и младият мъж с последни сили се опита да запази самообладание.
Франческа пристъпи напред.
— Как мислиш – обърна се тя към съпруга си, – дали да сваля очилата си, или не?
Не можа ли да измъдри по-идиотски въпрос! Цялото му бъдеще бе заложено на карта, а Франческа се тревожеше за очилата си!
Дали обаче явно смяташе, че въпросът й е напълно уместен.
— Предполагам, че зависи от теб. Постъпи, както ти е удобно.
— Ти ще останеш ли с очилата? – подвикна Франческа през грийна към Ема.
Ема се обърна към него и Кени усети, че губи самообладание.
— Какво ти пука за шибаните очила!
Франческа се намръщи, явно засегната от избухването му.
— Децата чуват всичко – рече тя и погледна многозначително към Тед.
Синът й въздъхна.
Дали се ухили.
Кени имаше чувството, че са му отнесли горната част на главата.
Франческа зае позиция.
— Това е толкова вълнуващо. Никога досега не съм печелила, а сега имам истински шанс. Няма да се разстроиш, ако спечеля, нали, Ема? Не съм много добра, но… Опа!
Да! Кени едва сдържа триумфиращия си вик, когато топката на Франческа докосна края на дупката и се търкулна настрани на около шест инча.
— Тъпа игра!
О, да! Да! Сега, когато напрежението бе спаднало, Ема щеше да се справи. Имаше реален шанс да спечели играта! Трябваше да покрие само два фута и половина. Неговата секси, решителна и упорита Ема!
Кени застана пред нея и се обърна с гръб към останалите, така че да не го чуят. Всичките му сетива бяха изострени докрай, докато й внушаваше да се съсредоточи.
— Сега ме слушай внимателно, скъпа. Запомни всяка моя дума. Ти си само на два фута и половина от целта и имаш реален шанс да победиш. Можеш да го направиш. Искам от теб да се прицелиш точно и да изнесеш стика плавно назад, не като последния път. Не движи нищо, освен ръцете си, разбра ли? Замахни с патъра назад и вкарай топката право в дупката. Имаш ли някакви въпроси? Поне един?
Тя прехапа устна и се втренчи в него изпод периферията на сламената си шапка.
— Обичаш ли ме поне малко?
О, Господи, не сега! Не това! Мамка му! Типично по женски! Кени едва не изригна порой ругатни, но овреме се възпря и се опита да говори разумно.
— По-късно ще поговорим за това. След като всичко свърши, става ли?
Тя поклати глава. Черешките се люшнаха тъжно.
— Искам да говорим сега.
— Не, Ема. Сега не е моментът. – Отразени в стъклата на очилата й, собствените му очи се заблещиха насреща му с дивия поглед на безумец.
Тя вирна леко брадичка.
— Аз искам да говорим сега.
Кръвта му се превърна на киселина, разяждаща вените му.
— Не ми го причинявай. Защо? Защо трябва да е точно сега?
— Не зная. Зная само, че трябва да е сега или никога. – Брадичката й затрепери, тя свали очилата и той видя очите й, потъмнели от болка. Непокорният му стомах отново се разбунтува, когато видя как тя напразно се опитва да се окопити. – Няма значение. Държа се глупаво. Освен това вече зная отговора. – Пъхна очилата в джоба си. – Каква жалка тъпачка съм. Влюбих се до уши в теб. Но ти, разбира се, отдавна го знаеш. Е, това трябва да спре. – Тя сгърчи устни в някакво подобие на усмивка. – Ще се постарая с всички сили да вкарам топката, Кени. А след това завинаги ще изчезна от живота ти.
Стомахът му… май никога нямаше да се оправи.
— Говориш нелепости. Не искам да слушам нищо повече.
— Въпреки това се налага да го чуеш. И точно ти най-добре ще ме разбереш. Не си ли спомняш, Кени? – Отново тази сърцераздирателна усмивка – храбра по замисъл, но трепереща в ъгълчетата. Не бе виждал нищо по-тъжно. – Любовта, която трябва да се печели на игрището за голф или без значение къде другаде, не струва и пукната пара. Любовта трябва да е дарена безрезервно, по собствена воля, иначе няма никаква стойност.
И просто така, с няколко думи, тя изтръгна почвата под краката му.
Отдръпна се от него, зае позиция и стисна патъра. В този миг Кени си спомни баща си, Пити и памперс дербито, начина, по който Ема го погледна, когато скочи в онзи туристически автобус на „Грей Лейн”. Потрепери. През цялата сутрин се потеше, а сега се смрази до костите. Изведнъж осъзна, че ако я остави да изпълни този удар, ще я изгуби завинаги.
Прозрението изплува някъде от глъбините на душата му, от едно малко, потайно кътче, където Кени пазеше заключени толкова чувства. Сега сякаш някой строши ключалката, всички емоции се отприщиха на воля и той разбра, че обича тази жена с всяка клетка на тялото си.