По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
И тя протегна ръка, наистина му протегна ръка, за да се ръкуват.
— Опа.
Ема чу предупредителните нотки в гласа на Тори, видя пламъците в очите на Кени и осъзна, че бе стигнала твърде далеч с това ръкуване. Но тя бе решена да си тръгне с гордо вдигната глава, размахала достойнството си като Юниън Джак*, плющящ на вятъра.
Кени тикна Питър в ръцете на Тори и сключи пръсти като белезници около китката й.
[* Националният флаг на Великобритания. – Б. пр.]
— Моля всички да ни извините, но двамата със съпругата ми трябва да обсъдим нещо насаме.
Говореше със застрашителен провлачен тон, натъртвайки на думата съпруга. Тя се опита да се запъне като магаре на мост, но той вече я влачеше към портичката в задната стена. Предателят, когото бе смятала за приятел, Декстър О’Конър, услужливо хукна напред да я отвори.
Кени я натика в малка сенчеста градина, с малка морава от едната страна и плувен басейн зад тревата. Притисна я към най-близкото дърво.
— Няма да го направиш, Ема. Кълна се в Бог, няма да ти позволя да захвърлиш с лека ръка един здрав, хубав брак само защото си бясна, задето се издъних така.
Здрав, хубав брак ? Наглостта му нямаше граници!
— Вече би трябвало да ме познаваш достатъчно добре, за да си разбрала, че винаги се издънвам, когато стане дума за теб. И що за брак ще е това, ако всеки път, когато сгазя лука, ти хукваш към Англия? Излиза, че почти няма да се вясваш тук.
Водовъртежът, който за нея беше Кени Травълър, отново се опитваше да я погълне в опасните си глъбини. Но този път тя нямаше да се поддаде и вместо да се опита да се разбере с него, тя го изгледа хладно.
— Тази дискусия е безпредметна. Двамата няма какво повече да си кажем.
— Зная, че не избрах най-подходящия момент да ти кажа, че те обичам – подхвана той, сякаш не я чу, – но го осъзнах едва днес.
Болката беше толкова силна, че Ема не издържа.
— Колко дяволски удобно! Особено след като това внезапно прозрение ти помогна да се върнеш отново на игрището, нали?
Очите му се присвиха, като че ли той беше обиденият.
— Това ли си мислиш? Смяташ, че някак съм разбрал, че ако ти призная пред Дали, че те обичам, той ще омекне и като с магия ще ме върне в игра?
— Точно това се случи, нали? – измери го с твърд поглед Ема.
За миг Кени просто остана взрян в нея, после изригна:
— Не се случи това! Аз не мога да чета мислите му. Изобщо не подозирах, че това е всичко, което е искал да чуе от мен!
— Всичко!
— Не исках да кажа това. Исках само…
Ема яростно го блъсна и хукна, без да знае накъде, без да мисли какво прави. Разбираше единствено, че е изгубила достойнството, което толкова отчаяно се опитваше да запази, и го ненавиждаше за това.
— Ема!
Сълзи замъгляваха очите й, сълзи, които нямаше да му позволи да види. Кога бе станала такава ревла? Собствената й слабост я вбеси окончателно, особено когато го чу да идва след нея.
— Да не си посмял да ме докоснеш! Да не си посмял някога отново да ме докоснеш!
Кени я сграбчи и я привлече в прегръдките си, притисна я до потната си риза.
— Чуй ме! Обичам те, Ема! Не зная как по-ясно да ти го кажа.
Тя почерпи сила от яростта си и го погледна право в очите.
— Спести си приказките, защото аз не те обичам! Никога не съм те обичала! Между нас имаше само секс.
Смайване и потрес пробягаха по лицето му и за миг Ема се засрами. Но не тя беше виновната и гневът й, смесен със силното чувство за самосъхранение, я спаси. Изтръгна се от него и закрачи към къщата.
Видя, че всички са се струпали до портичката и ги наблюдават с жив интерес, тези любопитни, непоносими тексасци. И не беше само семейството на Кени. Цялата Бодинова чета също бе тук! И всички те…
Ема внезапно усети, че лети във въздуха, когато Кени я подхвана под коленете и я вдигна. Той хукна да бяга. Да бяга! Със зряла жена на ръце!
Подметките на обувките му затропаха по бетон. Тя долови как мускулите на ръцете му се напрегнаха и този път наистина полетя. Полетя във въздуха, когато той я хвърли в най-дълбоката част на басейна на семейство Травълър.
Водата се прихлупи над главата й. Тя потъна… изплува… изплю вода… примигна, докато се опитваше да види нещо през мокрите кичури коса.
Кени я зяпаше от другия край на басейна с потресено, трагично изражение, каквото досега не бе виждала на лицето му. Докато Ема се опитваше да разбере какво става, тялото му се изпъна и той се гмурна във водата с обувките.