По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Сандалите се изхлузиха от краката й, докато тя пореше водата, опитвайки се да се отдалечи, преди той да изплува.
Кени се показа задъхан на повърхността, плюейки неистово.
— Обичам те! – изкрещя отчаяно. – И това няма нищо общо с голфа, с турнира или каквото и да било друго, освен със сърцето ми! И ти ме обичаш! Не е само секс. Ти си твърде цялостна и завършена личност за това.
Ема се вгледа в мастилено черните кичури, залепнали по главата му, в струйките вода, стичащи се по прекрасното му загоряло лице, в тъмните гъсти мигли и теменужените очи, пламтящи от решителност.
— Съжалявам, че го осъзнах в неподходящ момент, но кога ли съм правил нещо както трябва? Важното е, че най-после го проумях. Разбрах и много други неща. – Той се взря изпитателно в нея. – Зная, че искам много от теб. Мисълта да прекараш остатъка от живота си с непостоянен мъж като мен сигурно е плашеща, но ти притежаваш достатъчно кураж, твърдост и воля и можеш да се справиш, ако решиш. – Замълча и додаде с надежда: – Можеш, нали?
Ема бе твърде потресена, за да отговори.
Въпреки мълчанието й Кени нямаше намерение да се предава и продължи да напредва във водата към нея, докато се опитваше да я убеди.
— Разбирам, че може би никога няма да означавам толкова много за теб, колкото твоето училище, но то не може да ти даде това, което мога аз. Училището не може да ти даде деца, не може да се разхожда на свечеряване с теб край бреговете на Педерналес, не може да те разсмее. – Гласът му се смекчи и се снижи до дрезгав шепот. – Аз мога да ти дам всичко това, Ема, и много повече. Само ми дай шанс.
Въпреки че водата в басейна бе хладна, по тялото й се разля топлина. Защо бе забравила, че Кени не прави нищо като останалите? Тъкмо това го правеше толкова непоносим и толкова неустоим.
Тежките обувки за голф го теглеха към дъното, но той продължи да говори с тези настойчиви, отчаяни, страстни нотки:
— Ние сме женени, любима. Макар и изречени в евтин и пошъл ласвегаски параклис, за мен брачните клетви не бяха празни думи, нито тогава, нито сега. Ако не се смяташ за омъжена, ако всичко ти се струва долнопробен театър, можем да се оженим отново, тук, в Уайнет, или да се отлетим до Англия и да се венчаем там. Готов съм на всичко, за да те убедя, че съюзът ни е истински. Ние сме обвързани завинаги.
Обвързани. Този мъж бе обвързан с нея.
— Зная колко много означава за теб това училище. Може би ще успея… не зная… да го купя. Бих могъл да взема заем, да сключа договори за още реклами. Сигурно ще се наложи да продадем ранчото, но ще го сторя с радост, само и само да си щастлива.
От думите му дъхът й секна. Той беше готов да продаде ранчото си, за да купи „Сейнт Гъртруд”? Ема не можеше да повярва – беше немислимо – но сърцето й започна да се изпълва с щастие. В същото време мъката и отчаянието в очите му станаха непоносими.
— За втори път ме хвърляш в басейн – пророни тя.
— Но ти искаше да си тръгнеш завинаги – избъбри смутено той, – а нищо друго не ми хрумна.
— Освен да ме хвърлиш в басейна?
Кени кимна, изражението му бе трогателна смесица от тревога и упоритост.
— Трябваше да го направя.
Само Кени Травълър, кошмарът на Уайнет, щата Тексас, бе способен да се опита да убеди една жена, че я обича, като я хвърли с дрехите в басейн.
— Е, чудесно, успя да съсипеш любимите ми сандали.
Той застина за миг, после тихо промълви:
— Ще ти купя още стотици.
О, не, нямаше да му се размине толкова лесно! Не и след всичко, което я накара да преживее.
— Не става дума за това. Работата е там, че много харесвах тези сандали. Бяха италиански. Освен това ти потъваш.
Погледът му оставаше напрегнат.
— Искаш ли да ми кажеш нещо?
— Разбира се. Но предпочитам да го направя на сушата.
Кени се замисли за миг, после поклати тъжно глава.
— Ще направя всичко за теб, но не мога да ти позволя да излезеш от водата, докато не се изясним. Все още си ми бясна и можеш да решиш отново да избягаш.
— Ти потъваш – изтъкна тя отново и доуточни: – Обувките ти са подгизнали.
— Не се тревожи за това.
Ема започна да се уморява, но полагаше усилия да се задържи във водата.
— Много добре. На първо място няма да продаваш ранчото. В никакъв случай не съм съгласна! И на второ…
— Ами „Сейнт Гъртруд”?
Въпреки че погледът му оставаше сериозен, на Ема й се стори, че зърна в очите му искрици надежда.
— Трябва да оставя „Сейнт Гъртруд” в миналото.
— Но ти обичаш старото училище, любима. Може би ще успея да измисля друг начин да намеря пари. Сезонът е в разгара си и няколко тлъсти портфейла си просят да бъдат изтръскани. Ако имам късмет, може да спечеля добри пари.