Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Болеше ме, като си представех Ану съвсем сама в непознатия град. Посещавахме я многократно, но тя отказваше да ни отвори вратата на къщата си. Гледахме сина ѝ как играе на близките поляни — дете със светла кожа и очи с цвета на морето. Дали майка му го обичаше, или ежедневно го наказваше за онова, което ѝ беше струвал? Така и не разбрах. Арджун ме посъветва да изчакам детето да порасне, след което да се свържа с него и да му помагам. Но през десетата си година момченцето почина. Две години по-късно почина и сестра ми. В къщата ѝ открих дневника, който ѝ бях подарила като дете — дневника с всички спомени за нашата майка. Беше увит в стара мурета. Вдигнах го към носа си и вдишах дълбоко. Все още миришеше на Барва Сагар.
Често се чувствам виновна за щастието, което двамата с Арджун открихме в Бомбай. Благодарение на щедростта на рани успяхме да си купим къща в престижния квартал „Малабар Хил“, където си родихме три дечица — две момченца и момиченце на име Рааши. Днес те продължават да живеят в Бомбай, до един семейни, със своя собствена многолюдна челяд. Нямам представа защо Ану трябваше да преживее всичко това, защо съдбата ѝ беше толкова различна от онова, което бях планирала за нея. На сватбата ни шри Рама ни каза нещо много интересно, което Арджун много обича да ми напомня — че можем да спомогнем за проправянето на пътищата на любимите ни хора, ала не можем да избираме посоката им. Даже опитът да я променим противоречи на законите на самсара.
Въпреки това понякога присядам на леглото си и се замислям за всички лица, които бяха минали и отминали през живота ми — рани, Моти, Джалкари, Мандар, Сундари, баща ми, Шиваджи. Войната изтръгна толкова много хора от нас — и все още не е приключила. Понякога, когато Рааши ме качва на влака, за да се поразходим, зървам някой младеж как се бори с охраната, която се опитва да го прогони от вагоните първа класа — защото там е запазено само за британци. И по това разбирам, че войната още не е приключила. Богинята Дурга все още е тук, шепнеща на своите деца: „Ще бъда щастлива едва когато бъда отново свободна.“
Историческа бележка
На 20 юни 1858 година, само два дена след смъртта на рани, „метежниците“ из цяла Индия се предават. Почти пет месеца по-късно Британската източноиндийска компания е забранена, а кралица Виктория е обявена за императрица на Индия. Когато се замислим за живота на рани Лакшми и за невероятната съдба на жените от нейния елитен отряд Дурга дал, никак не е трудно да си представим защо тя е най-прочутата жена в историята на Индия. В нейния живот и в този на нейните дургаваси няма почти нищо, което се нуждае от разкрасяване. Единственото, за което трябваше да внимавам, бяха легендите, нароили се след нейната смърт — бяха толкова много и толкова приказни, че ми се наложи да бъда изключително внимателна, отделяйки фактите от измислиците. Например прочутият ѝ скок с коня от стените на крепостта, докато още износва сина си, със сигурност не се е случвал. Но нейният отряд Дурга дал, решението ѝ да тренира заедно с нейните дургаваси (безпрецедентно за индийска кралица), присъствието ѝ в Дурбар хол по време на аудиенциите на съпруга ѝ, раджата, и последващата ѝ роля в индийското въстание са все част от историческите хроники.
След смъртта ѝ генерал Хю Роуз се завръща триумфално в Гвалиор. Придружава го раджа Скиндия. Двамата влизат в града, посрещнати с фойерверки и победни шествия. Въпреки победата си обаче Роуз е дотолкова притеснен от бягството на рани Лакшми, че заповядва да запечатат портата, през която се е измъкнала. И тя остава така в продължение на следващите седемдесет и пет години. При завръщането на Роуз в Англия кралица Виктория го прави лорд Стратнеърн на Джанси. Така анексията на Индия става пълна. На населението на Великобритания се съобщава, че завоюването на Индия е било наложително. Вестниците нарочно бълват съобщения за издевателства и нарушения на човешките права.
Повечето от дургавасите на рани загиват в борбата срещу британските нашественици. Но Каши все пак успява да избяга заедно с Ананд, а в крайна сметка британците благоволяват да осигурят момчето с малка пенсия.