Последната кралица на Индия

Не срещнахме никаква съпротива по пътя към Гвалиор. Някъде по обяд спряхме в покрайнините на едно село, за да си опечем чапата на малък, стъкнат от съчки огън. След като похапнахме, изтупахме дрехите си и пак поехме напред. Когато крепостта най-сетне се показа пред нас, и дванайсетимата дръпнахме юздите на конете си и спряхме. Слънцето залязваше, обливайки крепостта и нейните кули с наситена, неземна кехлибарена светлина. Никога досега не бях виждала нещо по-величествено, дори крепостта Джанси не беше такава.

Изградена върху плато с височина най-малко сто метра, крепостта беше толкова красива, че ни беше трудно да разберем дали виждаме реалността или някаква огромна картина. Плочките проблясваха под лъчите на залязващото слънце с великолепие, превръщащо цялата постройка в приказка от синьо и златно.

Накрая подкарахме конете си към портите. Стражите, които излязоха да ни проверят, бяха пияни. И четиримата.

— Я да видим сега какво си имаме тук? — провлачи единият.

Арджун ни представи, но беше принуден да повтори представянето няколко пъти, преди те да проумеят, че сме дошли, за да се присъединим към рани.

— Аха, Непокорната кралица! — обади се накрая последният в групата и всички се разсмяха, сякаш това беше особено смешно. — Ама защо не казахте по-рано?

— Истински позор за униформата! — промърмори си под носа Арджун.

Накрая благоволиха да ни отворят портите и онзи от тях, който изглеждаше най-пиян, ни поведе през градините към входа на самия дворец. Отвътре се чуваше музика и смях и двамата с Арджун се спогледахме.

— Тук да не би да се празнува нещо? — попитах.

Мъжът се обърна рязко, шокиран от гласа ми.

— Ти мъж ли си или жена?

— Аз съм от дургавасите на рани — отговорих.

Той разтегна устни в усмивка, но само от едната страна на лицето си, сякаш беше кукла на конци, а господарят му — твърде мързелив, за да повдигне и двете му страни.

— Сериозно? — изрече похотливо.

— Напълно. Тя се би рамо до рамо с рани в Джанси, а сега идва, за да се сражава отново до нея! — отговори вместо мен Арджун.

Стражът изведнъж изтрезня. Но съвсем за кратко.

— Ама тук няма никакви сражения — смотолеви. — Не сте ли чули? Успяха да отворят съкровищницата и сега всички сме богати, шримати! Имаше и церемония — добави. — Сахеб беше коронясан за пешва, а рао Сахеб беше провъзгласен за негов вицекрал.

Провели са церемония, издигаща Сахеб за пешва във време, когато Индия се разпадаше? Когато генерал Роуз и армията му щяха да пристигнат тук всеки момент?