Трескави сънища
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-66-0
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Трескави сънища». Краткое содержание книги:
Заедно с верния Винсънт Д’Агоста, Пендъргаст се впуска в разследване на мистерията – за да попадне в още по-страшен кошмар, от който сякаш не може да се събуди. Като в трескав сън се преплитат загадъчни събития и тежки въпроси: какво се крие в изоставените постройки сред блатата на Луизиана; кой стои зад покушенията срещу Д’Агоста и дали Пендъргаст сам не е мишена; какви тайни е криела Хелън и дали той познава жената, за която се е оженил? От кого е била убита? И най-вече – защо?
Хейуърд продължи да държи огледалото. Мъжете, мърморейки, започнаха да подават оръжията си напред и да ги хвърлят в лодката. Много скоро плоското й дъно беше пълно с цял арсенал.
— Ножове, боксове, всичко.
Последва ново хвърляне.
Пендъргаст се обърна към мършавия мъж, Лари, който лежеше на дъното на лодката. Той кървеше от раната с нож в ръката и самонараняване с изстрел в крака.
— Свалете си ризата, ако обичате.
След кратко колебание мъжът с пъшкане изпълни нареждането.
— Дайте я на капитан Хейуърд.
Хейуърд взе потната, вмирисана дреха. Като се извърна от заобикалящите лодки, доколкото бе възможно, тя съблече скъсаната си блуза и срязания сутиен, и навлече окървавената риза.
Пендъргаст се обърна към нея.
— Капитане, ще се въоръжите ли?
— Този „ТЕК-9“ изглежда подходящ — каза Хейуърд, вдигайки оръжието от нахвърляната купчина. Тя го огледа, свали патронника, изследва го и го затвори отново. – Преправен на пълен автоматик. Оставени са достатъчно куршуми, за да надупчат всички тук веднага.
— Ефективен, макар и грубоват избор – каза Пендъргаст.
Хейуърд го насочи към групата.
— Още ли ви се иска да гледате безплатно шоу?
Тишина. Единственият звук беше накъсаното хлипане на Тайни. Сълзите се стичаха по лицето му, но той оставаше неподвижен като статуя.
— Боя се – каза Пендъргаст, – че вие, хора, направихте сериозна грешка. Тази жена наистина е капитан от отдел „Убийства“ на НПУ, а аз съм наистина специален агент от Федералното бюро за разследване. Тук сме по разследване за убийство, което няма нищо общо с вас или вашия град. Който и да ви е казал, че сме природозащитници, ви е излъгал. А сега: ще ви задам въпрос, само един, и ако получа отговор, който не ме удовлетворява, ще прережа шийната артерия на Тайни, а колежката ми, капитан Хейуърд, ще ви застреля тук като кучета. При самозащита, разбира се. Щом сме от силите на реда, кой ще ни опровергае?
Тишина.
— Въпросът е следният: господин Тайни, кой ви се обади и ви каза, че идваме?
Тайни не можа да отговори достатъчно бързо.
— Беше Вентура, Майк Вентура, Майк Вентура… – Той сдъвка думите между потиснатите хълцания.
— А кой е Майк Вентура?
— Един мъж, живее в Ита Бена, но идва тук често, порядъчен човек, с много пари, прекарва доста време в блатото. Той беше, дойде в заведението ми, каза ни, че сте природозащитници, че търсите начин да превърнете остатъка от Блек Брейк в резерват, да ни отнемете цялото препитание…
— Благодаря – каза Пендъргаст, – това е удовлетворително. Ето как ще стане. Колежката ми и аз ще продължим по пътя си в отлично оборудваната и заредена лодка на господин Тайни. С всичкото оръжие. А вие до един се прибирате вкъщи. Разбрано?
Нищо.
Той опъна ножа под вената.
— Може ли да получа отговор, моля?
Мърморене, кимане.
— Отлично. Виждате, че сега сме добре въоръжени. И мога да ви уверя, че и двамата знаем как да използваме тези оръжия. Капитане, ще се погрижите ли да демонстрирате?
Хейуърд насочи оръжието към група фиданки и натисна спусъка. Три кратки изстрела. Дръвчетата се залюляха бавно и паднаха във водата.
Пендъргаст издърпа ножа изпод вената.
— Ще ви трябват няколко шева, господин Тайни.
Дебелият мъж само изхълца.
— Бих ви посъветвал всички да го обсъдите помежду си и да излезете със симпатична, правдоподобна история за това как господин Тайни е прерязал шията си и как старият Лари се е прострелял в крака. Защото капитанът и аз трябва да изпържим една по-голяма риба и не искаме повече прекъсвания. Приемайки, че няма да ни безпокоите повече – и че ще оставите доста скъпата ми кола на мира — не виждаме необходимостта да повдигаме обвинения или да арестуваме някого – нали, капитане?
Тя кимна. Интересно как Пендъргастовият начин на действие започваше да придобива смисъл – тук, в средата на нищото, без подкрепление, пред една тълпа, която не искаше нищо повече от това да я изнасили серийно и да ги убие двамата, след което да хвърли телата им в блатото.
Пендъргаст се прехвърли в риболовната лодка, Хейуърд го последва, пробивайки си път между разнородната бойна техника. Като запали двигателя, Пендъргаст насочи лодката напред; околните лодки неохотно се разделиха и му дадоха да мине.
— Ще се видим с вас отново! – извика той. – Съжалявам да кажа, че няма да ви поканя там, където отиваме, защото може да е още по-неприятно.
После увеличи газта и лодката навлезе в най-широкия проток в края на ръкава, насочвайки се на юг в гъсталака от растителност под гаснещата вечерна светлина.