Трескави сънища
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-66-0
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Трескави сънища». Краткое содержание книги:
Заедно с верния Винсънт Д’Агоста, Пендъргаст се впуска в разследване на мистерията – за да попадне в още по-страшен кошмар, от който сякаш не може да се събуди. Като в трескав сън се преплитат загадъчни събития и тежки въпроси: какво се крие в изоставените постройки сред блатата на Луизиана; кой стои зад покушенията срещу Д’Агоста и дали Пендъргаст сам не е мишена; какви тайни е криела Хелън и дали той познава жената, за която се е оженил? От кого е била убита? И най-вече – защо?
— Не отвръщайте на огъня! – прошепна Пендъргаст и я избута. – Идете от другата страна на лодката, насочете се към далечната страна на канала и се прикрийте.
Като отчасти плуваше, отчасти газеше през водата, тя държеше главата си колкото е възможно по-ниско. Горящата лодка избухна в пламъци зад тях, хвърляйки жълт блясък по водата. Чу се глуха експлозия и тя усети силната вълна от експлозията да я залива. Нощта изригна огнена топка от оранжево и черно. Последва серия от по-слаби експлозии от горящата купчина огнестрелни оръжия.
Внезапно наоколо полетяха куршуми, пръскайки вода във всички посоки.
— Забелязани сме – каза Пендъргаст бързо. – Потопете се и плувайте!
Хейуърд си пое дълбоко въздух, гмурна се под водата и с вдигната в едната ръка пушка започна да се изтласква напред към влажния мрак. Когато стъпалата й потъваха в тинята, тя усещаше твърди – а понякога и не толкова твърди – предмети, а от време на време и хлъзгавото изплъзване на риба. Опита се да не мисли за водните мокасини или за нутриите, както и за двайсетсантиметровите пиявици и всички останали твари, от които гъмжеше блатото. Можеше да чуе свистенето на куршуми, които дупчеха водата около нея. Дробовете й горяха. Тя се изправи, пое си въздух и се потопи отново.
Водата изглеждаше като жива от плясъка на куршумите. Нямаше представа къде е Пендъргаст, но продължи да се движи, показвайки глава на всяка минута, за да глътне въздух. Тинята под краката й започна да се покачва. Скоро вече пълзеше в ставащата все по-плитка вода; дърветата в далечния край на канала се издигаха като неясни сенки. Стрелбата стана по-накъсана.
Тя се измъкна на хлъзгавия бряг, претърколи се по гръб сред зюмбюлите, опитвайки да си поеме дъх. Беше цялата покрита с тиня. Беше се случило толкова бързо, че нямаше време да мисли. Този път не бяха селяните край блатото, беше напълно сигурна. Изглежда стрелецът беше сам. Някой, който знаеше, че ще дойдат и е имал време да се подготви.
Тя се осмели да погледне наоколо, но Пендъргаст не се виждаше никъде. Прегърнала пушката с една ръка, полупълзейки, полугазейки през плитката вода, Лора хлътна в прикритието на дърветата. Хвана един стар, прогнил кипарисов дънер и се настани зад него. В този момент чу слаб плясък. Едва не извика, мислейки, че е Пендъргаст, когато един прожектор рязко продължи в канала, осветявайки блатото от лявата й страна.
Тя се наведе надолу, опита се да се смали колкото е възможно повече зад дънера. Бавно, с върховна предпазливост премести пушката пред себе си. Беше покрита с тиня. Разклати я леко, за да я освободи от тинята, после я вдигна и я опипа по дължина, опитвайки да разбере каква точно е. Тежка, с октагонална цев, голям калибър. Изглежда беше 0.45-70, модерно копие „Уинчестър“ на стар „Браунинг“ – което означаваше, че вероятно ще стреля въпреки потапянето във водата. В патронника би трябвало да има между четири и девет патрона.
Лъчът на прожектора навлезе между дърветата, сканирайки блатото. Стрелбата беше спряла, но светлината се приближаваше.
Би трябвало да стреля по светлината. Това беше всъщност единствената й мишена, при положение, че нищо друго не можеше да се види. Като се придвижи бавно и тихо, тя вдигна пушката, изтръсквайки останалата вода. С безкрайно внимание запъна ударника и усети един патрон да се хлъзва в патронника. Дотук добре. Светлината сега се виждаше съвсем ясно, движеше се бавно покрай канала. Тя вдигна оръжието да се прицели, но в този миг усети ръка върху рамото си.
Като потисна вика в гърлото си, тя се смъкна долу.
— Не стреляйте – каза Пендъргаст с почти беззвучен глас. – Може да е клопка.
Лора преглътна изненадата си и кимна.
— Вървете след мен. – Пендъргаст се обърна и изпълзя в реката, Хейуърд направи същото. Луната в момента бе скрита зад облаци, но гаснещият блясък от горящата лодка им позволяваше да виждат наоколо. Малкият канал се стесни и скоро пресякоха тинестото пространство, покрито само с трийсетина сантиметра вода след отлива. Лъчът го претърси, движейки се към тях. Пендъргаст спря и си пое дълбоко дъх, като се потопи във водата, доколкото е възможно. И той като нея бе покрит с тиня. Хейуърд го следваше, почти заровила лице в калта. Светлината спря точно над тях. Тя се напрегна в очакване на изстрел, но такъв нямаше.
Когато прожекторът отмина, се изправи. Отвъд плитчината можа да види масивна група от мъртви кипарисови дънери и прогнили пънове. Пендъргаст тръгна точно нататък. Хейуърд зацапа след него и само след минута бяха заели позиция.