Трескави сънища
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-66-0
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Трескави сънища». Краткое содержание книги:
Заедно с верния Винсънт Д’Агоста, Пендъргаст се впуска в разследване на мистерията – за да попадне в още по-страшен кошмар, от който сякаш не може да се събуди. Като в трескав сън се преплитат загадъчни събития и тежки въпроси: какво се крие в изоставените постройки сред блатата на Луизиана; кой стои зад покушенията срещу Д’Агоста и дали Пендъргаст сам не е мишена; какви тайни е криела Хелън и дали той познава жената, за която се е оженил? От кого е била убита? И най-вече – защо?
Пендъргаст насочи лъча към водата и пусна малко пръст от една чаша през борда, проверявайки течението.
— Километър и половина или дори по-малко – промърмори той, връщайки се обратно към картите.
Тя потопи пръта, натисна назад към кърмата, изтегли го нагоре, насочи го напред и го заби в тинестото дъно отново. Имаше чувството, че се дави в зеленикаво-черната джунгла, която ги заобикаляше.
— Какво ще правим, ако лагерът го няма?
Никакъв отговор. Луната се издигна по-високо и Хейуърд вдиша дълбокия, влажен, благоуханен въздух. В ухото й влезе един комар и забръмча яростно. Тя го смачка.
— Право напред е последният канал за теглене на трупи – каза Пендъргаст. – Отвъд него лежи последният разтег от блатото преди Спениш Айлънд.
Лодката заби нос в туфа изгнили водни зюмбюли, киселата миризма на растенията се издигаше от водата и ги обгръщаше.
— Угасете прожектора, моля, и включете само габаритите на носа – каза Пендъргаст. – Нали не искаме да ги алармираме за приближаването си?
Хейуърд изключи осветлението.
— Наистина ли мислите, че там има от „тях“?
— Напълно съм сигурен, че там има нещо. Защо положиха толкова усилия да ни спрат?
Когато очите й привикнаха, Хейуърд се изненада колко е светло в блатото под пълната луна. Напред между дънерите на дърветата можа да види ивица блестяща вода. След миг лодката се плъзна в канала, сега наполовина обрасъл с водна леща и зюмбюли. Клоните на кипарисите се сплитаха над главите им, оформяйки тунел.
Внезапно лодката спря. Хейуърд се наклони напред, използвайки пръта, за да се задържи устойчиво.
— Натъкнахме се на нещо под повърхността – каза Пендъргаст. – Може би корен или паднал клон. Вижте дали не можете да прокарате пръта около него.
Хейуърд се облегна с цялата си тежест върху пръта. Кърмата се завъртя, удряйки се силно в един кипарисов дънер. Водният съд потрепера и се залюля, после се освободи от препятствието. Когато Хейуърд се наведе, подготвяйки се да върне лодката отново в канала за теглене на трупи, тя видя нещо дълго, блестящо и черно да се смъква от клоните над главите им и да пада върху раменете й. То се плъзна по кожата на врата й, студено и сухо, и тя едва се сдържа да не извика от изненада и отвращение.
— Не мърдайте – произнесе Пендъргаст. – Дори мускул.
Тя изчака, заставяйки се да стои неподвижна, докато агентът пристъпи бавно към нея, после спря и се опита да запази равновесие върху купчината пушки на дъното на лодката. После ръката му се изстреля напред, сграбчи дебелата, извиваща се твар от раменете й, и я запрати далеч с всичка сила. Хейуърд се обърна и видя змията да прелита, гърчейки се, във въздуха, преди да цопне във водата отзад.
— Агкистродон писциворус – каза Пендъргаст мрачно. – Отровна блатна мокасина.
Кожата й изтръпна и противното усещане за хлъзгане отказваше да се махне. Тя си пое дълбоко дъх, потрепера и хвана пръта. Влязоха отново в канала и продължиха по-навътре в дивата растителност. Пендъргаст се огледа, после се върна към картите. Докато гребеше, Лора не преставаше да хвърля по едно око на клоните отгоре. Комари, жаби, змии – единственото нещо, на което още не беше попадала, беше алигатор.
— Може би трябва да слезем от лодката и да продължим нататък пеша – промърмори Пендъргаст. – Напред може да се появят препятствия. – Той се консултира с картата и отново се огледа.
Хейуърд си помисли за алигаторите. Пеша. Страхотно.
Тя заби пръта и даде нов тласък на лодката. Внезапно Пендъргаст се хвърли върху нея, хващайки я за кръста, и двамата се прекатуриха през планшира на лодката в черната вода. Тя се изправи под водата, твърде изненадана, за да се бори, краката й потъваха в тинята отдолу. Когато се оттласна и главата й се появи над повърхността, чу залп от изстрели.
Чу се металически звън, когато един куршум улучи двигателя и избухна пламък. Зън! Зън! Куршумите идваха от тъмнината от дясната й страна.
— Вземете оръжие – прошепна в ухото й Пендъргаст.
Тя хвана планшира и като изчака стрелбата да прекъсне, се надигна и грабна най-близкото оръжие – тежка пушка, – след което се смъкна обратно назад. Повторен залп разтърси лодката, няколко куршума удариха двигателя. Тънки езичета огън тръгнаха по дъното; явно горивната уредба беше улучена.