Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Когато Харди влезе в кабинета му, Глицки първо му сипа чаша вода и му я подаде с четири аспирина. Вратата на кабинета бе затворена. Глицки седеше намръщен зад бюрото си и разсеяно подръпваше някакво гумено ластиче.
— Въпреки всичко, явно го е направила.
— Не мога да го приема. Някой я е убил.
— В килията й? Не е толкова лесно, колкото изглежда, Диз. — Той няколко пъти рязко разтегна ластичето. — Но не ме разбирай погрешно. Не отхвърлям напълно тази версия. — След малко добави: — Може би беше прав, че Холидей трябва да остане навън.
— Решението не беше мое — отвърна му Харди, — но сега не бих го посъветвал да се предаде. Не че имам такава възможност.
— Не си ли говорил с него?
— Не. От петък. Дори не зная къде е.
Глицки разтвори ластичето и го погледна през отвора.
— Можеш да ме гледаш колкото си искаш — поклати глава Харди. — Но ти казвам истината. Вдън земя е потънал.
— Добре. Да приемем, че ти вярвам. Все още не мога да си представя как Панос би могъл да има някаква връзка със затвора.
— Може би връзката му минава през „Убийства“.
— Фантазираш — изсумтя Глицки.
Харди вдигна рамене и веднага съжали за това. Пет пари не даваше, че Глицки не може да си представи как е възможно да се случи такова нещо. Нещото се бе случило. Арета Лабонте бе умряла в затвора и той не вярваше, че се е самоубила. В такъв случай оставаше само втората възможност.
— Смей си се, но аз току-що ги видях долу.
Смехът, ако сумтенето на Глицки можеше да се нарече така, секна отведнъж.
— Кого? И къде долу?
— Рой Панос. На долния етаж. Един етаж под теб.
— В „Убийства“?
— С близкия му приятел Дик Крол. Явно проверяваха как върви разследването по случая Крийд.
Глицки се изправи рязко.
— Какво проверяваха? За обувките ли?
— Какви обувки?
Глицки набързо му разказа.
— Искаш да кажеш, че Тери не е застрелял Крийд?
— Не е съвсем изключено. Половин номер не е чак толкова голяма разлика.
— Да, ако са по-големи, обаче не и ако ти стискат. Ако обувката не пасва, всичко угасва.
Глицки се намръщи при тези думи.
— Моля те, спести ми това. Моят въпрос е следният: знае ли Панос за всичко това? Тию още не е казал дори на Джърсън.
Харди взе картонената си чаша с вода и отпи една глътка. Усети, че аспиринът е започнал да действа. Малко, но все пак забележимо.
— Ако от това изобщо би могло да има някаква полза, останах с впечатлението, че не бяха там заради Крийд. Крол просто изтърси първото правдоподобно нещо, което му дойде наум.
— Добре. И какво означава това?
— Не зная. Може би нищо. Но може всички те да са приятелчета, които си обменят информация.
Глицки отново се зае с ластичето. По лицето му не потрепваше нито едно мускулче.
— Значи Панос ще научи от какви улики още се нуждаят? Което би му помогнало да подхвърли необходимите неща на точното място?
— Ти го каза, не аз.
— Точно за това предупредих Джърсън.
— Кога го направи?
— Когато започна всичко. Още след убийството на Силвърман. Веднага след като Уейд даде на инспекторите своя списък със заподозрени лица.
Възцари се кратко мълчание, което Харди накрая наруши.
— Някой трябва да му каже. На Джърсън.
— Не иска да се вслушва. Поне мен не иска да ме чуе.
— Какво ще кажеш за Кларънс?
— Какво да кажа?
— Няма да се захване с нещо подобно, ако уликите са фалшиви. Ще му направиш услуга. Освен това теб, за разлика от другия в тази стая, би те послушал.
— Защо пък да не послуша теб?
Харди не мислеше, че е необходимо да обяснява подробно.
— Става въпрос за мой клиент, Ейб. Помисли за това. А ти си обективна и неангажирана по случая страна.
Глицки почука, чу Джакмановото „да“ и отвори вратата. Областният прокурор седеше на бюрото си и четеше нещо. Може би си бе помислил, че е Трея, затова вдигна глава от четивото си с меко, добронамерено очакване. Когато видя Глицки, лицето му леко се изопна. Сведе очи и после пак ги вдигна — равен, сдържан поглед. Усмихна се официално.
Глицки долови нещо странно в погледа му и се спря по средата на стаята.