Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Освен това Тию добави, че здравият разум не оставя никакво съмнение, че това гротескно и със сексуална окраска двойно убийство явно е резултат от необуздания гняв на група бандити, които са се скарали. На всичкото отгоре на мястото били открити твърде много от парите на Силвърман. Ако бе участвал в обира, Холидей щеше да знае, че парите са някъде там, и поне да ги потърси. А и да ги прибере.
Според Тию, а той бе обмислил нещата много внимателно, бяха възможни само два сценария. Единият бе хипотезата на Фаро — свалка, която е завършила зле. Другият бе неговият собствен — че убиецът наистина е бил психопат, който е изпитвал удоволствие от насилието, но в същото време истинският му мотив е бил да насочи ченгетата към единствения останал жив заподозрян, Холидей. Който, за нещастие на истинските злосторници, има алиби. Цялата работа миришеше на гнило. И изглеждаше твърде спретната и подредена. Наркотикът, парите, пистолетът, обувките.
— А, и тъкмо сме стигнали до обувките. — Тию бе говорил пет минути без прекъсване и сега спря, за да си поеме дъх. — Чете ли за веществото по тях? Всичко е като по поръчка. Хубави италиански обувки, четирийсет и втори номер. Но знаеш ли какво? Тери е носил този номер, но италианските обувки четирийсет и втори са поне с половин номер по-малки от нашите. Няма начин да са негови, не ги е носил той. Особено след като всички останали в шкафа са пълен боклук. Шест чифта маратонки, чехли, сандали и един чифт кожени обувки с дупки и връзки. Ако погледнеш, веднага ще познаеш кои обувки не пасват.
— Но те не са погледнали. И ти не си им казал.
— Още една причина за угризенията ми. Мислех си, че щом са назначени да работят по делото, значи могат сами да се справят. И така — в шкафа са натъпкани всичките тези боклуци и сред тях се мъдрят италианските маркови обувки с течността по тях, при това с половин номер по-малки. — Тию поклати глава. — Няма никакъв смисъл. Ако ме питаш какво мисля, ще ти кажа, че някой е знаел какво ще търсим и е подхвърлил всички тези улики.
Глицки запази безизразното си изражение.
— Странно, че и ти употреби тази дума — каза той и изложи накратко свидетелските показания на Сейди Силвърман и тълкуването на Кунео.
След като го изслуша, Тию забарабани с пръсти по волана.
— Трябва да кажа на лейтенанта какви ги вършат тези клоуни, Ейб. Трябва. Само дето…
Нямаше нужда да обяснява. Ченгетата не се злепоставят един друг. Джърсън може би щеше да остане доволен от него, но Тию щеше да си остане белязан завинаги. И без това расата, физиката, умът му го отличаваха от другите.
— Би било по-добре, ако Джърсън сам разбере за това.
Не само че щеше да е по-добре, помисли си Глицки, но и щеше да спести неприятностите на добрия инспектор Тию. Нямаше да му се налага да дава трудни обяснения защо не е споделил с Ръсел и Кунео всичко, което е открил и разбрал, вместо да ги оставя да се блъскат сами. Тию се чувстваше виновен за това и Глицки му съчувстваше. Но в действителност той трябваше да се чувства така. Не бе постъпил правилно.
Паркираха до тротоара на няколко пресечки от Палатата. Глицки сложи ръка на дръжката, но се забави малко, преди да отвори вратата.
— Виж какво, Пол. Познавам адвоката на Холидей. Той ще се постарае да потърси хората, които ще потвърдят алибито му. Може би ще успее да убеди някой от тях да се яви пред съда. И да разкаже какво знае.
— Не ми пука за този Джон Холидей, знаеш това — каза Тию. — Не искам да помагам на защитата му, ако изобщо се нуждае от помощ. Но не вярвам да е убил Тери и Уилс. — Тию прокара ръка пред очите си, сякаш искаше да прогони оттам гледката, която бе видял на местопрестъплението. — И аз оплесках нещата, нали?
— Добре дошъл в отбора, Пол, а той не е никак малък. Поне го съзнаваш и се чувстваш зле.
— Но не чак толкова, че да ида и да кажа на Джърсън.
— Истината е, че той е постъпил лошо с теб. — Глицки отвори вратата, излезе и се наведе към Тию. — Изчакай ден-два. Ще се обадя на адвоката на Холидей. Ще се опитам да раздвижа нещата.
Адвокатът на Холидей се чувстваше сякаш е стогодишен старец. Ожуленото място на гърба му се бе превърнало в синкавочерно петно с размерите на чиния, което го будеше всеки път, когато се обърнеше насън. Цялата му лява ръка продължаваше да пулсира.