Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 228
Перейти на страницу:

Всъщност му бе хрумнало именно сега да преименува всички хотели във веригата и занапред те да се казват „Барон“. Как не се бе сетил досега!

— Подходящо име — усмихна се Мелани.

Зофя остави пред нея гъбената супа с доста рязко красноречиво движение. Супата насмалко да се плисне по тревистозелената рокля.

— Още ли не си си намерила работа? — попита младежът, докато записваше върху обратната страна на листа с менюто думите „Хотелска верига «Барон»“.

— Засега не, но положението вече не е чак толкова безнадеждно. В този град, ако си жена, завършила хуманитарни науки, трябва да изчакаш, докато и последният мъж се хване на работа, за да се надяваш и ти да си намериш нещичко.

— Ако имаш желание да работиш във верига „Барон“ — рече Авел, като понатърти върху името, — само ми кажи.

— Не, не — каза младата жена. — Няма нужда.

Побърза да смени темата и заговори за музика и театър. На Авел му беше много приятно — бе истинско предизвикателство да си бъбри с такава жена, която не пропускаше да се заяде с него, но го правеше много умело. За разлика от преди той се почувства по-уверен с нея. Вечерята се проточи доста, вече минаваше единайсет и всички, включително Зофя с подозрително червени очи, си бяха тръгнали от ресторанта, когато Авел откара Мелани до тях — този път не той, а вече тя го покани да пийнат по нещо. Младежът седна в края на канапето, а Мелани му наля забранено уиски и пусна грамофона.

— Няма да стоя много — рече гостът. — Утре ме чака много работа.

— Бива ли да говориш така, Авел! По приляга на мен да го кажа. Не бързай толкова, прекарахме чудесна вечер, точно както в доброто старо време.

Седна до него с рокля, вдигнала се над коленете. „Е, не точно както в доброто старо време“, помисли си Авел. Какви невероятни крака. Дори не се опита да се дръпне, когато Мелани се притисна към него. След броени мигове вече я целуваше — или по-скоро тя целуваше него. Авел плъзна ръце по бедрата, сетне и по гърдите й и този път тя като че веднага откликна на милувките. Накрая именно Мелани го хвана за ръка и го заведе в спалнята, където сгъна старателно покривалото върху леглото, обърна се към младежа и го помоли да смъкне ципа на роклята й. Той направо не повярва — дръпна припряно ципа, сетне изключи осветлението и се съблече. След това вече не му беше трудно да приложи на практика усвоеното с толкова старание от Джойс. Мелани също си бе доста обиграна — на Авел любенето никога не му се бе услаждало толкова много и накрая той потъна в дълбок доволен сън.

На заранта Мелани му направи закуска — въртеше се като квачка около него чак докато стана време той да тръгва.

— Ще следя с подновен интерес хотелска верига „Барон“ — рече му тя. — Не че някой се съмнява в огромния ти успех.

— Благодаря за закуската и за незабравимата нощ — каза Авел.

— Надявам се в скоро време да се видим отново — добави младата жена.

— С удоволствие — отвърна младежът.

Тя го целуна по бузата досущ вярна съпруга, която изпраща мъжа си на работа.

— За кого ли все пак ще се ожениш? — попита невинно, докато му помагаше да си облече балтона.

Той я погледна и й се усмихна мило.

— Можеш да бъдеш сигурна, Мелани, че когато взимам решението, ще се съобразя с твоето мнение по въпроса.

— В смисъл? — изненада се младата жена.

— В смисъл че ще се вслушам в съвета ти — отвърна вече от входната врата Авел — и ще се постарая да си намеря някоя симпатична млада полякиня, съгласна да се омъжи за мен.

След месец Авел и Зофя се венчаха. Кумуваше им Джордж. Гощавката бе в „Стивънс“ и танците и наздравиците продължиха до среднощ. По традиция всеки мъж плащаше нещо като откуп, за да потанцува със Зофя, а Джордж плувна в пот, когато търчеше напред-назад из заведението и щракаше с фотоапарата гостите в какви ли не пози и комбинации. В полунощ всички седнаха да похапнат от полските ястия, полети обилно с вино, бренди и водка „Данциг“, след като разрешиха на Авел и Зофя да се оттеглят в апартамента за младоженци — мнозина от мъжете си намигаха, докато жените го удариха на плач.

На другата заран Авел бе приятно изненадан, когато Къртис Фентън му съобщи, че сметката в „Стивънс“ е платена от господин Макстън, който така му правел сватбен подарък. С парите, които бе заделил за сватбата, младежът направи първата вноска за малката къща на Риг стрийт.

За пръв път в живота имаше собствен дом.

1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)