Приливът на тайните [bg]

В опит да се поразсее тя включи компютъра и започна да подрежда събраната през деня информация. Имаше нещо успокояващо в логиката на данните, в начина, по който фактите се трупаха, един върху друг, за да стигнат до крайното заключение — истината. Истината бе толкова неуловима, илюзорна. Стабилният предсказуем свят на фактите и цифрите носеше спокойствие. Алексия усети как се разтоварва от напрежението и мислите й взеха да се проясняват, докато пишеше.

Беше почти един след полунощ, когато го видя.

Отначало помисли, че е допуснала грешка, и се върна да провери информацията. Но не. Беше видяла правилно още първия път. В дребния шрифт на всички фирмени документи постоянно се появяваше едно и също име — „ХМ Кепитъл“ ЕООД.

„Уоли Тракинг“, фирмата на Джеф Уилкис, беше изцяло дъщерна фирма на „ХМ Кепитъл“. Част от „Трамъл Лоджистикс“, друг клиент на Били и Майлоу, беше купена от „ХМ Кепитъл“ в годината, в която „Хамлин“ бе фалирала, макар че фирмата бе продала дела си скоро след това. „Куинс Ауто Партс“, доставчикът, когото Алексия бе посетила този следобед, нямаше видима връзка. Но когато Алексия написа „Де Салис“ в Гугъл — името на богатия клиент, спасил „Куинс Ауто“ през деветдесетте и заел мястото на „Хамлин“, — хоп, излезе същото име: „ХМ Кепитъл“. Според годишния си отчет „ХМ Кепитъл“ притежаваше дял от 25 процента. Това беше допълнение към известни интереси в автомобилния бизнес в Куинс и Бруклин на група с ограничена отговорност, чиито други инвестиции бяха изключително във финансовия сектор. До 1996 портфолиото на „ХМ Кепитъл“ включвало нискобюджетни дейности на нововъзникващи пазари. „ХМ“ купували финансови къщи в Могадишу и застрахователни компании в бившия Съветски съюз. Всичко това налагаше очевидния въпрос: „Какво, по дяволите, са търсили от клиентите на «Хамлин Мотърс»?“