Приливът на тайните [bg]

— Не им обръщай внимание. Теди ще се появи всеки миг. Той ще влезе последен, преди съдията, ето от там. — Ангъс посочи една резбована дъбова врата, която беше по-подходяща за църква. — Заседанието няма да отнеме много време. Обвинителят ще направи кратко изявление. Близките на жертвите също имат право на изявление, но в този случай никой не присъства.

— Така ли? Никой не е дошъл да защити името на Андрю? Колко тъжно.

— За нас това е добре — увери я Ангъс Грей. — Подсмърчащи майки и сестри е последното, от което Теди се нуждае. Макар че съдията вече е проучил делото в детайли и най-вероятно вече е решил каква присъда ще даде. Всичко това… — той махна към залата, — всичко това е само представление. След като обвинението приключи, аз ще кажа няколко думи и после е ред на съдията. Обикновено съдиите не говорят повече от десет минути. Най-често се ограничават с около минута поучения. После произнасят присъдата и отвеждат Теди в килията.

— Ясно — мрачно заяви Алексия. Тя знаеше всичко това, но като го чуваше от Ангъс, й се струваше още по-болезнено.

— Тогава ще имаш възможност да го видиш, ако искаш. Само ми кажи и ще подам молба до съда още сега.

Мислите на Алексия я отнесоха към един друг процес преди много години, в един друг живот, когато Били Хамлин бе отведен в килията. Бащите им едва не се бяха сбили и в суматохата тя се бе промушила, за да види Били. Беше толкова ужасно, потресаващо. Той й бе направил предложение за брак и тя бе приела — „Имах ли избор?“ — и когато си тръгваше, знаеше, че няма да го види никога повече. Все пак го беше видяла отново и от този ден всичко, целият й свят започна да се сгромолясва.

— Алексия? — Ангъс Грей я гледаше учудено. — Добре ли си?

— Да, добре съм.

— Би ли искала да видиш Теди след произнасянето на присъдата?

Алексия кимна.

— Да. Определено.

Точно тогава в задната част на залата настъпи някакво оживление. Чуха се смаяни ахвания и възгласи. Ставаше нещо важно, но то бе зад гърба й, така че Алексия не можеше да види нищо.

— Какво става? — попита тя Ангъс. Но преди той да успее да отвори уста, отговорът й дойде по централната алея до нея. Излъчваща достойнство, красива в семплата права черна рокля с наниза перли от майката на Теди, Роксан добута количката си и спря до майка си.

— Ти дойде — прошепна Алексия.

— Да.

— Заради баща си? Или заради Андрю?

— Заради нито един от двамата. Заради себе си. И може би мъничко заради теб.

Без да се замисля, Алексия се наведе и прегърна Рокси. Жуженето и щракането на фотоапаратите от ложата на пресата бяха оглушителни.

Ангъс Грей си помисли: „Ето ти първата страница на утрешните вестници“.

Последва ново зарево на светкавици, когато Теди излезе на подсъдимата скамейка. Алексия и Рокси се стиснаха за ръце.