Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
— Не е нужно да си от Хеликон, за да си добър извъртач — отговори с известно презрение Палвър.
„Не, разбира се — помисли Селдън, — ала най-добрите бяха оттам.“
Но не добави нищичко и смени темата:
— Е, дядо ви не дойде при мен. Ами вие?
— За психоисторията ли става въпрос?
— Когато ви срещнах за пръв път, ви чух да разговаряте доста интелигентно за психоисторическите проблеми. Та ще дойдете ли при мен?
— Както ви казах, професоре, аз имам работа.
— Бутане и влачене. Хайде, хайде.
— Плаща се добре.
— Парите не са всичко.
— Доста значат. А от друга страна вие не можете да ми плащате много. Аз съм съвсем сигурен, че не ви стигат средствата.
— Защо го казвате?
— Ами, струва ми се, че в известен смисъл отгатвам… Какво, греша ли?
Селдън силно сви устни и отвърна:
— Не, не грешите. Наистина не мога да ви плащам много. Предполагам, че това слага край на малкото ни интервю.
— Чакайте, чакайте, чакайте — вдигна ръце Палвър. — Не бързайте толкова, моля ви. Все още говорим за психоисторията. Ако работя за вас, вие ще ме учите на нея, така ли?
— Разбира се.
— В такъв случай кредитите в крайна сметка не са всичко. Предлагам ви сделка. Вие ще ме обучавате на онова, което можете по психоистория, и ще ми плащате каквото имате, а аз някак си ще се оправя. Как ви се струва?
— Чудесно! — възкликна радостно Селдън. — Звучи прекрасно. И още едно нещо.
— О-о?
— Да. През последните седмици ме нападнаха два пъти. Първия път на помощ ми се притече моят син, но после той замина за Сантани. Втория път използвах пълния си с олово бастун. Свърши работа, обаче ме замъкнаха пред един магистрат и ме обвиниха в нападение и грабеж…
— Защо ви нападнаха? — попита Стетин Палвър.
— Не съм популярен. От толкова време предричам рухването на Империята, че сега, когато то вече настъпва, мен ме набеждават за това.
— Разбирам. Но какво общо има тук с още едното нещо, за което споменахте?
— Искам да бъдете мой телохранител. Вие сте млад, силен и преди всичко сте извъртач. Точно от такъв човек се нуждая.
— Мисля, че може да се уреди — каза с усмивка Палвър.
25
— Погледни там, Стетин — обърна се към него Селдън, когато в една ранна вечер двамата се разхождаха из жилищните сектори на Трантор близо до Стрилингския университет. Старецът посочи пръснатите по пътя отпадъци, изхвърлени от минаващите коли или пуснати от невнимателни пешеходци. — Някога въобще не можеше да се види разхвърлян боклук. Полицаите бяха бдителни, а сервизните групи към общините осигуряваха денонощна поддръжка на всички обществени места. Но което е най-важно, на никого дори не му минаваше мисълта да пусне така боклук. Трантор беше нашият дом и ние се гордеехме с него. А сега — Селдън тъжно и с примирение поклати глава и въздъхна — това е… Професорът рязко спря.
— Ей, младежо! — извика той на един мърляв на вид човек, разминал се преди секунди с тях в обратната посока. Непознатият дъвчете нещо, което току-що бе мушнал в устата си и чиято опаковка бе хвърлил на земята, без дори да погледне натам.
— Вдигни онова и го сложи където трябва — смъмри го Хари, когато младежът мрачно го погледна.
— Ти го вдигни — озъби се момчето, обърна се и отпраши.
— Това е още един белег за упадъка на обществото, както се предрича във вашата психоистория, професор Селдън — каза Палвър.
— Да, Стетин. Навсякъде около нас Империята се разпада — парче по парче. Всъщност тя вече е унищожена и връщане назад няма. Апатията, развалата и алчността са си изиграли ролята за разрушаване на някога цветущата държава. И какво ще дойде на нейно място? Защо…
Хари Селдън млъкна, като видя изражението на Палвър. Младият мъж, изглежда, слушаше внимателно, но не Селдън. Беше наклонил леко глава на една страна и погледът му се рееше надалеч. Той сякаш се напрягаше да чуе някакъв доловим единствено за него звук.
Изведнъж рязко се върна в нормално състояние, озърна се и хвана професора за ръката:
— Хайде, Хари, трябва да се махаме! Идват…
И тогава тишината на нощта се наруши от грубия звук на бързо приближаващи стъпки. Селдън и Палвър се обърнаха, ала вече бе твърде късно — нападателите ги налетяха. Този път обаче Хари Селдън беше подготвен и веднага описа с бастуна широка дъга около себе си и своя спътник. Щом видяха това, тримата нападатели — двама юноши и едно девойче, всичките малолетни хулигани — се изсмяха.
— Значи, дядка, не искаш кротко, така ли? — изсумтя момчето, което явно беше главатар на групата. — Защо, бе, аз и моите приятелчета ще те проснем на земята за две секунди. Ние ще…