Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
Ли запита младежа:
— Господин Невас, бихте ли описали какво именно видяхте през въпросната нощ?
— Ами — започна очевидецът, приковавайки мрачния си поглед върху Селдън — вървях и си гледах работата, когато забелязах ония двамата — той се обърна и посочи Хари и Стетин — да идват срещу мен от другата страна на пътя. И тогава зърнах тези три деца — отново посочи с пръст, сега към младежите, седнали на мястото за ищците. — Двамата възрастни крачеха зад тях и не ме видяха, защото аз бях оттатък и освен това те се бяха съсредоточили върху жертвите си. И изведнъж — бам! Онзи старец просто ей така замахна срещу децата с бастуна си, после по-младият се нахвърли, зарита ги и те за нула време се намериха на земята. Тогава старецът и приятелчето му взеха, че офейкаха, без да му мислят много. Не можех да го повярвам.
— Това е лъжа! — избухна Селдън. — Младежо, ти си играеш с нашия живот тук!
Невас само го изгледа безучастно.
— Съдия — замоли Хари Селдън, — не виждате ли, че той лъже? Спомням си тоя човек. Скарах му се, че хвърля боклук, буквално минути преди да ни нападнат. Посочих случая на Стетин като друг пример за провалянето на нашето общество — безразличието на гражданите…
— Достатъчно, професоре — изкомандва съдийката. — Още едно такова избухване и ще бъдете изхвърлен от съдебната зала. Хайде, господин Невас — обърна се тя пак към свидетеля. — Какво правехте по време на поредицата от събития, които току-що описахте?
— Аз, ъ-ъ, се криех зад едни дървета. Уплаших се, че ще ме подгонят, ако ме видят, и затова се скрих. А когато те си отидоха, аз, таковата, изтичах и повиках полицаите.
Риъл Невас бе започнал да се поти и мушна пръст в яката на гащеризона си, която го стягаше. Въртеше се, местеше се от крак на крак, тъй като стоеше на платформата за говорителите. Чувстваше се неудобно от прикованите в него очи на тълпата. Опита се да не гледа към аудиторията, но колчем го направеше, се усещаше привлечен от неотклонния поглед на едно красиво русокосо момиче, което седеше на първия ред. То сякаш му задаваше въпрос, притискаше го за отговор и искаше той да го произнесе.
— Господин Невас, какво можете да ни кажете за твърдението на професор Селдън, че той и неговият сътрудник Палвър са ви видели преди нападението и че всъщност професорът е разговарял с вас?
— Ами, ъ-ъ, не, вижте, беше така, както ви обясних… Аз си вървях и…
И в този момент очевидецът погледна към масата на Селдън. Хари наблюдаваше тъжно младежа, сякаш разбираше, че всичко е загубено. Но компаньонът Стетин Палвър му отправи свиреп поглед и Невас скочи, сепнат от думите, които чу: „Кажи истината!“ Изглеждаше така, като че ли Палвър ги беше произнесъл, ала устните му не бяха мръднали. Тогава смутеният Невас рязко извърна глава по посока на русокосата девойка. Стори му се, че я чува да мълви: „Кажи истината!“ Обаче и нейните устни бяха неподвижни.
— Господин Невас, господин Риъл Невас — прекъсна обърканите мисли на момчето гласът на съдийката. — Ако професор Селдън и Стетин Палвър са вървели към вас, зад тримата тъжители, как така сте забелязали първо Селдън и Палвър? Вие заявихте това в показанието си, нали?
Невас огледа диво съдебната зала. Не можеше да избегне погледите, а всички очи му крещяха: „Кажи истината!“ Кимвайки към Хари Селдън, Риъл Невас рече простичко:
— Извинявайте — и за смайване на публиката в залата четиринадесетгодишното момче се разплака.
27
Беше хубав ден, нито много топъл, нито много студен, нито прекалено светъл, нито прекалено сив. Въпреки че бюджетът за поддръжка на градинските площи се бе изчерпал преди две години, няколкото пълзящи многогодишни растения, които обточваха стъпалата към Галактическата библиотека, успяваха да придадат свежа нотка на утрото. (До Библиотеката, построена в древен класически стил, водеше едно от най-грамадните стълбища в цялата Империя, отстъпващо по размери само на стълбището на Императорския дворец. Повечето посетители обаче предпочитаха да влизат по релсата за плъзгарите.) Селдън беше изпълнен с големи надежди за този ден.
Откакто той и Стетин Палвър бяха освободени от всички обвинения в нападение и побой, Хари се чувстваше като нов човек. Макар че изживяването бе болезнено, публичното разглеждане на случая благоприятства за каузата на Селдън. Съдийката Теджан Попдженс Ли, която се смяташе за един от най-влиятелните юристи, ако не и най-влиятелният на Трантор, беше изразила доста гласовито мнението си в деня след емоционалните показания на Риъл Невас.