Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
— Когато стигаме до такъв кръстопът в нашето „цивилизовано“ общество — произнесе напевно съдийката от скамейката си, — където човек с класата и положението на Хари Селдън е принуден да понася унижения, обиди и лъжи просто заради това кой е и какви идеи отстоява, за Империята наистина настъпва мрачен ден. Признавам, че в началото аз също бях подведена. „Защо професор Селдън — разсъждавах аз — да не използва подобно мошеничество в опита си да докаже своите предсказания?“ Но както се убедих, бях абсолютно неправа — при тези думи Ли смръщи вежди и тъмносиня вълна плъзна нагоре по врата й, обхващайки и бузите, — защото приписвах на Селдън мотиви, родени в нашето ново общество, където е вероятно честността, благоприличието и добрата воля на едного да доведат до убийството му. Това явно е общество, в което изглежда, че човек трябва да прибягва до грубост и мошеничество, за да оцелее. Колко много сме се отдалечили от основните си принципи!… Съотечественици транторианци, сега имахме късмет. Ние дължим благодарност на професор Хари Селдън, понеже той ни показа нашето истинско „аз“. Нека вземем присърце неговия пример и решим да бъдем бдителни срещу долните сили в човешката природа.
След заседанието Императорът изпрати на Селдън поздравителен холодиск. С него Агис XIV изразяваше надеждата, че този път Хари вероятно отново ще намери средства за Проекта.
Докато се плъзгаше по входната релса, професорът размишляваше върху сегашното положение на Психоисторическия проект. Добрият му стар приятел, предишният главен библиотекар Лас Зенов, бе минал в пенсия. Докато беше на своя пост, Зенов усилно защитаваше Селдън и неговия труд. Доста често обаче ръцете му бяха вързани от Съвета. Но пък бе уверил Хари, че любезният нов главен библиотекар Трима Акарнио е толкова прогресивен, колкото и той самият, и че е популярен сред много групировки от членската маса на Съвета.
— Хари, приятелю — му беше казал Зенов, преди да напусне Трантор и да замине за родния си свят Венкори, — Акарнио е свестен човек, твърде интелигентен и търпим към чуждите идеи. Сигурен съм, че ще направи всичко по възможностите си, за да ти помогне за Проекта. Оставих му пълни данни за теб и твоята Енциклопедия. Зная, че той ще се вълнува не по-малко от мен за това, че тя представлява такъв принос за човечеството. Пази се, приятелю. Аз ще си спомням с обич за тебе.
И така, днес Хари Селдън щеше да проведе първата си официална среща с новия главен библиотекар. Чувстваше се ободрен от увереността, с която го остави Лас Зенов, и очакваше с нетърпение да сподели своите планове за бъдещето на Проекта и Енциклопедията.
Щом Хари влезе в канцеларията му, Трима Акарнио се изправи. Той вече беше сложил собствен отпечатък на мястото. Докато Зенов тъпчеше всеки ъгъл и скрито кътче от стаята с холодискове и тримерни журнали от много сектори на Трантор, а във въздуха се въртеше замайваща редица видеоглобуси, представящи различни светове от Империята, Акарнио бе разчистил купищата информация и образите, които Лас Зенов обичаше да държи под ръка. Сега на стената господстваше голям холоекран, на който — според предположенията на Селдън — библиотекарят можеше да види всяка една публикация или предаване, стига да пожелае.
Трима Акарнио беше нисък и набит, с леко разсеян поглед, останал от несполучлива корекция на роговиците в детството му, създаващ погрешно впечатление за страшна интелигентност и постоянно отчитане на всичко, което става около него.
— Хубаво, хубаво, професор Селдън. Разполагайте се — домакинът посочи един стол с висока права облегалка срещу бюрото си и сам седна. — Струва ми се, че поискахте тази среща твърде непредвидено. Знаете ли, смятах да се свържа с вас веднага щом се настаня.
Селдън кимна, зарадван, че новият главен библиотекар го бе счел за достатъчно важен, та да планира да го намери още в първите трескаво оживени дни на службата си.
— Но най-напред, професоре, аз ви моля да ме уведомите защо искате да се видите с мен, преди да преминем към моите навярно по-прозаични грижи.
Хари се изкашля и се наведе към бюрото:
— Главни библиотекарю, Лас Зенов несъмнено ви е разказал за работата ми тук и за моята идея за Енциклопедия „Галактика“. Лас беше много ентусиазиран и ми помогна с предоставяне на лична канцелария и пълен достъп до богатите фондове на Библиотеката. Всъщност той установи мястото за евентуалния дом на Проекта за Енциклопедия — един отдалечен Външен свят на име Терминус. Има обаче нещо, което Лас не успя да осигури. За да може работата по Проекта да върви без забавяне, аз трябва да разполагам с кабинетни помещения и неограничен достъп за определен брой мои колеги. Само събирането на информация, която ще се копира и препрати до Терминус, е огромно начинание. А без това не може да започне същинската дейност по съставянето на Енциклопедията. Лас не беше популярен сред членовете на Библиотечния съвет, което вие несъмнено знаете. Вие обаче сте популярен. И така, аз ви моля, главни библиотекарю: бихте ли се погрижили моите колеги да получат привилегии на вътрешни хора, за да продължим нашата изключително важна работа?