Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
Селдън се въртеше около нея, тупаше я по гърба и не знаеше как да я утеши.
— Деди, ужасно се провалих. Мислех си, че мога да натискам хората… и успявах, когато не бяха много против да бъдат натискани, като мама и татко например. И дори тогава трябваше доста време. Даже си изработих система за класификация въз основа на десетточкова скала — нещо като измерител на силата на мисловния натиск. Само че твърде си навирих носа. Вярвах, че съм десет или поне девет по скалата. А сега разбирам, че съм максимум седма степен.
Уонда бе спряла да плаче и от време на време подсмърчаше. Хари я погали по главата.
— Обикновено… обикновено… нямам затруднения. Ако се концентрирам, мога да чуя какво мислят хората и когато пожелая, ги натискам. Но онези бандити! Чувах ги ясно, обаче нищо не можах да сторя, за да ги отблъсна.
— Смятам, че се справи много добре, Уонда.
— Не се справих. Аз си въо… въобразявах. Мислех си, че щом хората се приближат зад теб, с едно мощно натискане ще ги заставя да избягат. По тоя начин исках да ти бъда телохранител. Само че не успях. Онези двамата се приближиха, а пък аз нищо не можах да направя.
— Не е вярно, можа. Ти накара първия да се поколебае. Така ми даде възможност да се обърна и да го цапна.
— Не, не. Нямам нищо общо с това. Единственото, което наистина направих, беше да те предупредя, че той е там. Ти свърши останалото.
— Вторият мъж побягна.
— Защото ти бухна първия. Аз нямам нищо общо с това — тя отново се обля в сълзи на отчаяние. — А после случаят с магистрата. Аз настоях за магистрата. Въобразявах си, че като го натисна, веднага ще те пусне.
— Той действително ме пусна, и то на практика веднага.
— Не. Той те подложи на ужасния си разпит и усети своята грешка едва когато разбра кой си. Аз нямам нищо общо и с това. Провалих се във всичко. Щях да те въвлека в такава беда…
— Не съм съгласен, Уонда. Ако твоето натискане не е проработило толкова добре, колкото си се надявала, то е само защото ти действаше в извънредни условия. Не можеше да го предотвратиш. Виж, Уонда… имам една идея.
Долавяйки вълнението в гласа му, тя вдигна очи:
— Каква идея, деди?
— Ето каква. Ти вероятно разбираш, че трябва да се сдобия е кредити. Без тях психоисторията просто ще замре, а аз не мога да понеса мисълта всичко да се провали след толкоз години упорита работа.
— Аз също, но как да се сдобием с кредити?
— Ще помоля за още една аудиенция с Императора. Вече съм го виждал — добър човек е и аз го харесвам. Само че съвсем не тъне в богатство. И все пак, ако те взема с мен и ти го натиснеш… лекичко… току-виж намерил отнякъде някакъв източник на кредити, колкото да ми позволи да продължа известно време, докато измисля нещо друго.
— Наистина ли смяташ, че може да стане така, деди?
— Не и без теб. Но ако ти си там… може би. Хайде, не си ли струва да опитаме?
— Знаеш, че ще направя всичко, за което ме помолиш — усмихна се Уонда. — Освен това друга надежда нямаме.
21
Не беше трудно да се видят с Императора. Очите на Агис XIV светнаха, когато посрещаше Хари Селдън.
— Здравей, стари приятелю — каза той. — Дошъл си да ми донесеш някакво нещастие ли?
— Надявам се да не е така — отговори Селдън.
Агис разкопча пищното си наметало, захвърли го с отегчено мърморене в ъгъла на стаята и рече:
— А ти лежи тук.
Погледна Хари и поклати глава:
— Мразя това нещо. Тежко е като грях и горещо като пламък. Винаги трябва да го нося, когато ме обсипват с нищо незначещи думи, и да стоя изпъчен подобно истукан. Направо е ужасно. Клеон беше роден за монарх, пък и външността му бе подходяща. Аз не съм роден за този пост и нямам вид на Император. Моето нещастие е, че съм му трети братовчед по майчина линия, с което отговарям на изискването да седна на трона. Бих се радвал да можех да го продам за няколко гроша. Искаш ли да бъдеш Император, Хари?
— Не, не, не бих и мечтал за това, така че не хранете надежди — отвърна през смях Селдън.
— Хайде кажи ми, коя е тая изключително красива млада жена, която си довел днес?
Уонда се изчерви, а Агис меко забеляза:
— Не трябва да се притесняваш от мен, мила моя. Едно от правата на Императора е правото да казва каквото си ще. Никой не може да се противопостави или да спори тук. Могат само да кимат: „сир“. Аз обаче не искам никакво „сир“ от вас. Мразя тази дума. Наричайте ме Агис. Това не е рожденото ми име, а императорското, но трябва да свиквам с него. Е… кажи ми какво става, Хари? Какво ново при теб от последната ни среща?
— Два пъти ме нападнаха — отговори кратко Хари.
Императорът не изглеждаше сигурен дали туй не е шега: