Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
Изведнъж главатарят сам се озова на земята, жертва на отлично насочения към корема му ритник. Другите двама, които все още стояха там, тутакси се приведоха, приготвяйки се да нападнат. Но Палвър бе по-ловък от тях. Те също бяха повалени още преди да се осъзнаят откъде е дошъл ударът.
И всичко приключи почти толкова бързо, колкото бе започнало. Селдън се отдръпна настрана, като се подпираше тежко на бастуна си и трепереше при мисълта, че едва се е отървал. Дишайки тежко от напрежение, Стетин Палвър огледа мястото. Тримата хулигани лежаха неподвижно на безлюдната алея под притъмняващия купол.
— Хайде да се махаме оттук! — настоя пак Палвър, само че този път нямаше да бягат от нападателите.
— Стетин, не можем да тръгнем — възпротиви се Селдън. Той посочи към изпадналите в безсъзнание бъдещи улични бандити. — Те са почти деца. Може и да умират. Как да си отидем ей така? Не е човешко, а през всичките тия години аз работя точно за запазването на човечността — за да подчертае своите думи, Хари удари земята с бастуна си и очите му убедено заблестяха.
— Глупости — тросна се Палвър. — Нечовешки е начинът, по който хлапета като тези ограбват невинни граждани като вас. Смятате ли, че биха ви дали и секунда да помислите? По-скоро биха ви забили нож в корема и биха ви ошушкали до последната пара… че и биха ви сритали, преди да избягат. Скоро ще дойдат на себе си и ще се измъкнат оттук, за да ближат раните си. Или някой ще ги открие и ще се обади в централата. Но, Хари, вие трябва да мислите. След всичко, което ви се е случило миналия път, вас ви очаква сигурен неуспех, ако ви свържат с още един побой. Моля ви, Хари, трябва да бягаме! — с тия думи Палвър го грабна за ръката и като хвърли последен поглед назад, Селдън се остави да го отведат.
Щом бързите им стъпки заглъхнаха в далечината, друга фигура се измъкна от скривалището си зад няколко дървета. Подсмихвайки се, младежът с мрачните очи промърмори: „Ти ще ми казваш кое е правилно и кое грешно, професоре.“ После се обърна и хукна да извика полицаите.
26
— Ред! Искам ред! — изрева съдийката Теджан Попдженс Ли.
Предварителното публично изслушване на професор Гарвана Селдън и неговия млад сътрудник Стетин Палвър беше вдигнало голям шум сред населението на Трантор. Ето го мъжа, който предсказа падането на Империята и залеза на цивилизацията, призовавайки другите да се вгледат с уважение назад в златния век на учтивостта и порядъка. Ето го онзи, дето, според очевидец, без видимо предизвикателство бе заповядал трима подрастващи транторианци да бъдат жестоко бити. О, да, предварителното изслушване обещаваше да е ефектно и несъмнено щеше да доведе до още по-ефектен съдебен процес.
Съдийката натисна едно копче на таблото в нишата пред себе си и в препълнената съдебна зала отекна звучен гонг.
— Искам ред — кимна тя към смълчалата се в момента тълпа. — Ако трябва, залата ще се опразни. Това е предупреждение. Повече няма да повтарям.
Алената тога на съдийката очертаваше импозантната й фигура. По произход Ли бе от Външния свят Листена и лицето й имаше възсинкав оттенък. Той потъмняваше, когато се разтревожеше, и се превръщаше направо в пурпурен, щом наистина се разсърдеше. Носеше се слух, че при всичките си години зад съдийската скамейка и въпреки репутацията си на пръв юридически мозък и на един от най-почитаните тълкуватели на имперския закон Ли винаги си оставала леко суетна по отношение на своята колоритна външност и на начина, по който яркочервените тоги правеха нежната й тюркоазена кожа да изглежда по-привлекателна.
Независимо от това жената бе известна със суровия си нрав спрямо нарушителите на закона. Тя беше сред малкото съдии, които без колебание следваха гражданския кодекс.
— Аз съм чувала за вас, професор Селдън, и за вашите теории за предстоящото ни унищожение. Разговарях и с магистрата, който наскоро е гледал друго дело, свързано с особата ви, защото сте ударили един мъж с пълния си с олово бастун. И тогава сте твърдели, че сте жертва на покушение. Мисля, че вашите доказателства са се основавали на предишен несъобщен инцидент, когато вие и синът ви Рейч сте били нападнати от осем гангстери. Господин Селдън, вие сте успели да убедите моя уважаван колега в самозащитната си реч, въпреки че очевидецът е заявил обратното. Този път, професоре, ще трябва да сте много по-аргументиран.
Тримата хулигани, които бяха дали под съд Селдън и Палвър, се подсмихваха от мястото си на масата на ищците. Днес те изглеждаха съвсем различно от вечерта на нападението. Момчетата носеха спортни, чисти и свободни гащеризони, а младата дама беше с крепирана плисирана туника. Общо взето, ако човек не гледаше (или не слушаше) твърде внимателно, тримата представляваха радваща окото картина на транторската младеж.