Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

Торнхил погледна часовника си.

— За съжаление днес времето ми е ограничено, господин председател. Никой не ми е казал, че ще говори и друг свидетел. — Той се озърна към свидетелската маса. Не познаваше нито един от хората зад нея. — Дали да не пренасрочим заседанието?

Уорд погледна някъде зад гърба му. Торнхил се обърна. Униформеният полицай от охраната тържествено затвори вратата и опря гръб на нея, сякаш готов да отблъсне всеки опит за напускане.

Торнхил отново погледна Уорд.

— Да не би да съм пропуснал нещо?

— И така да е, след минута всичко ще стане кристално ясно — отговори зловещо Уорд. После погледна един от своите помощници и кимна.

Помощникът изчезна през една малка вратичка зад комисията. След няколко секунди се върна. И тогава Торнхил изпита най-големия потрес в своя живот, защото от вратата излезе Дани Бюканън и се отправи към свидетелската маса. Той дори не погледна към Торнхил, който сега стоеше като вкаменен насред пътеката, а куфарчето висеше неподвижно край бедрото му. Другите напуснаха свидетелската маса и заеха места между публиката.

Бюканън застана пред масата, вдигна ръка, даде клетва и след това седна.

Уорд погледна Торнхил, който все още не помръдваше.

— Мистър Торнхил, ако обичате, седнете, за да започнем.

Торнхил не можеше да откъсне очи от Бюканън. С неуверени стъпки той се насочи към единственото свободно място на първия ред. Едрият мъж на крайната седалка му направи път. Докато сядаше, Торнхил се озърна към него и срещна погледа на Лий Адамс.

— Радвам се да те видя отново — рече с усмивка Лий, после се облегна назад и насочи вниманието си към комисията.

— Мистър Бюканън — започна Уорд, — можете ли да ни кажете защо сте тук днес?

— За да дам показания относно един потресаващ заговор в Централното разузнавателно управление — отговори Бюканън със спокоен, уверен глас. През годините бе свидетелствал пред повече комисии, отколкото всички участници в аферата „Уотъргейт“, взети заедно. Намираше се на позната територия, разпита водеше най-добрият му приятел. Дошъл бе и неговият час. Най-сетне.

— В такъв случай предлагам да започнете от самото начало, сър.

Бюканън бавно отпусна ръце пред себе си, приведе се и заговори в микрофона:

— Преди около петнайсет месеца към мен се обърна високопоставен служител от ЦРУ. Той бе напълно запознат с моята работа. Освен това му беше известно, че познавам отблизо мнозина изтъкнати политици. Желаеше да му помогна в осъществяването на един много особен проект.

— Какъв проект? — подкани го Уорд.

— Искаше с моя помощ да събере компрометиращи сведения срещу някои конгресмени, за да ги изнудва.

— Да ги изнудва? Как?

— Той знаеше за моите усилия да подкрепя най-бедните държави и световните хуманитарни организации.

— Всички знаем за вашата дейност в тази насока — заяви решително Уорд.

— Както можете да предположите, работата съвсем не е лека. В този кръстоносен поход бях изразходвал по-голямата част от собственото си състояние. Човекът знаеше и това. Усещаше, че съм в отчаяние. Лесна плячка, мисля, че така ме нарече.