![Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/0/da-spasish-svidetel-saving-faith-bg-download.jpg)
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
Лий насочи пистолета право към него, вдигна пръст пред устните си и се усмихна. Торнхил настръхна, зашари с очи насам-натам, но нямаше накъде да бяга. Ако хукнеше или извикаше, щеше да умре; усещаше това в погледа на посетителя. Лий прекоси кабинета и заключи вратата. Торнхил го гледаше мълчаливо.
Втората му изненада дойде, когато още един човек влезе през стъклената врата и заключи и нея.
Дани Бюканън изглеждаше съвършено спокоен, почти сънлив, но в очите му танцуваше бясна енергия.
— Кои сте вие? Какво търсите в моята къща? — попита Торнхил.
— Очаквах нещо по-оригинално, Боб — каза Бюканън. — Толкова често ли срещаш призраци от близкото минало?
— Сядай — нареди Лий на Торнхил.
Торнхил огледа пистолета още веднъж, после се отдръпна и седна на кожения диван срещу двамата. Развърза папийонката си и я остави настрани, като се мъчеше да прецени положението и да избере стратегия за действие.
— Мислех, че имаме сделка, Боб — продължи Бюканън. — Защо изпрати онзи екип от убийци? Много хора загинаха безсмислено. Защо?
Торнхил го изгледа подозрително, после насочи очи към Лий.
— Не знам за какво говорите. Дори не ви познавам, по дяволите!
Ясно беше какво мисли Торнхил — че Лий и Бюканън носят микрофони. Може би работеха за ФБР. И бяха в къщата му.
— Аз… — Бюканън се запъна и погледна Лий. — Ние дойдохме като единствените оцелели, за да сключим някакво споразумение. Не искам до края на живота си да се озъртам през рамо.
— Споразумение ли? Ами ако викна на жена си да се обади в полицията? Харесва ли ви такова споразумение? — Торнхил се втренчи в Бюканън и се престори, че го е разпознал. — Май съм ви виждал някъде. Във вестниците ли?
Бюканън се усмихна.
— Спомняш ли си онзи запис, за който Константинопъл ти каза, че е унищожен? — Той бръкна в джоба си и извади касета. — Е, човекът малко се заблуждаваше.
Торнхил гледаше касетата, като че беше парче плутоний, което се канеха да натъпчат в гърлото му. Той също бръкна в джоба си.
Лий надигна пистолета.
Торнхил го изгледа с мълчалив упрек, после бавно извади лулата и я запали. След като пусна няколко облачета дим, се обърна към Бюканън.
— Тъй като изобщо не знам за какво говорите, защо не пуснете тази касета? Може би тя ще обясни какво търсят двама непознати в моя дом.
Ако на тази касета беше записано как разговарям за убийство на агент от ФБР, изобщо нямаше да сте тук, а аз вече щях да съм арестуван. Блъф, блъф, блъф, Дани.
Бюканън бавно потупа с касетата по дланта си. Лий изглеждаше нервен.
— Хайде, като сте ми разпалили любопитството, не се дърпайте в последния момент — каза Торнхил.
Бюканън пусна касетата на бюрото.
— Може би по-късно. В момента искам да знам какво ще направиш за нас. За да не отидем във ФБР и да разкажем всичко, което знаем.
— И какво толкова знаете? Преди малко споменахте за убити хора. Нима намеквате, че може да съм убил някого? Вероятно ви е известно, че работя за ЦРУ. Да не би да сте чуждестранни агенти, дошли с намерение да ме изнудват? Лошото е, че за да ме изнудвате, трябва да има с какво.
— Знаем достатъчно, за да те погребем — рече Лий.
— Ами тогава вземете лопатата и почвайте да копаете, мистър…
— Адамс — каза Лий със свирепа гримаса. — Лий Адамс.
— Знаеш, че Фейт е мъртва, Боб — обади се Бюканън. При тези думи Лий наведе очи. — Загина малко преди да се спаси. Константинопъл я уби. Уби и двама от твоите хора. Отмъщение за убийството на агента от ФБР.
Торнхил се престори на напълно объркан.
— Фейт? Константинопъл? Какво ми говорите, дявол да го вземе?
Лий пристъпи и застана пред Торнхил.
— Негодник! Ти убиваш хората, сякаш са мравки. Игра. Това е всичко за теб — само игра.
— Моля ви, махнете оръжието и напуснете дома ми. Веднага!
— Проклет да си!
Лий насочи дулото към главата на Торнхил. В следващия миг Бюканън се озова до него.
— Лий, моля те, недей. Това няма да ни помогне.
— На ваше място бих послушал приятеля си — каза Торнхил с цялото спокойствие, на което бе способен. Вече веднъж го бяха заплашвали с пистолет преди много години в Истанбул, когато прикритието му се провали. Тогава оцеля по чудо. Питаше се дали и тази вечер ще има същия късмет.
— Защо да слушам когото и да било? — изръмжа Лий.
— Лий, моля те — повтори Бюканън.
Лий гледаше Торнхил право в очите и пръстът му се колебаеше върху спусъка. Най-сетне той бавно отпусна пистолета.
— Е, май ще трябва да идем във ФБР и да разправим каквото знаем — каза Лий.