![Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/0/da-spasish-svidetel-saving-faith-bg-download.jpg)
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
С помощта на един от специализираните си прибори Лий Адамс определи коя линия води към резиденцията на семейство Торнхил. Помагаше му и опитът в работата със свързочна апаратура. Къщата на Торнхил имаше добра охранителна система. Но всяка охранителна система си има ахилесова пета — телефонната линия. Винаги телефонната линия. Благодарение на мистър Бел.
Лий мислено преповтори ходовете стъпка по стъпка. Когато неканен гост нахлуе в нечия къща, алармата се задейства и компютърът набира номера на охранителите, за да им съобщи за нашествието. Тогава наблюдаващият служител се обажда в дома да провери дали всичко е наред. Ако собственикът отговори, трябва да съобщи личния си код, в противен случай пристига полицията. А ако никой не се обади, полицията тръгва веднага.
Най-просто казано, Лий лишаваше системата от възможност да се свърже с централата, но така, че компютърът да не усети. Постигна това, като вгради тъй наречения телефонен симулатор. Най-напред откъсна къщата от телефонната мрежа, като преряза проводниците. Сега трябваше да излъже компютъра, че все още разполага с връзка. За целта той свърза симулатора, натисна ключа и домът на Торнхил започна да получава сигнал от телефонна линия, която не водеше абсолютно никъде.
Освен това Лий бе открил, че алармената система работи само от електромрежата, без собствено захранване. Голям пропуск. Собственото захранване не се поддаваше на манипулация, тъй като нямаше проводници, които да осигуряват достъп до него. Буквално всички алармени системи в страната използваха едни и същи основни входове за енергия и данни. Следователно всички те имаха и задни вратички. Лий току-що бе отворил своята.
Той събра инструментите и заобиколи през гората към задния двор на Торнхил. Избра прозорец, който не се виждаше от улицата. Разполагаше със схема на къщата и план на алармената инсталация. Беше му ги осигурил Фред Маси. През прозореца можеше да стигне до командното табло на горния етаж, без да минава покрай детекторите за движение.
Лий извади от раницата си електрошокова палка и я притисна към прозореца. Знаеше, че всички прозорци са свързани със системата, дори и тези на горния етаж. В повечето къщи бяха обезопасени само долните прозорци; ако беше така и тук, Лий просто щеше да се изкатери догоре и спокойно да влезе, без да задейства алармата.
Той натисна спусъка на палката, след това я премести по-настрани, където предполагаше, че се намират контактните елементи. Пусна в рамката общо осем електрически заряда. Токовите удари щяха да запоят плътно контактите, така че отварянето на прозореца да не прекъсва веригата.
Лий отвори ключалката, затаи дъх и вдигна рамката нагоре. Алармата мълчеше. Той бързо се прехвърли през прозореца и го затвори. Извади от джоба си малко фенерче, намери стълбището и тръгна нагоре. Скоро забеляза, че семейство Торнхил живее в изключителен лукс. Повечето мебели бяха антични; по стените висяха истински маслени картини; краката му затъваха в дебел и навярно много скъп килим.
Таблото на охранителната система се намираше точно там, където му беше мястото — в голямата спалня на втория етаж. Лий развинти капака и откри проводника към сирената. След две щраквания на клещите инсталацията изведнъж онемя. Той слезе долу, мина пред един от детекторите за движение, размаха предизвикателно ръце и дори му показа среден пръст, като си представяше, че насреща стои Торнхил, безсилен да спре нашественика. Червената лампичка светна и алармената система се включи, макар че вече не можеше да нададе вой. Скоро компютърът щеше да набере номера на охранителната централа, само че обаждането нямаше да стигне дотам. Щеше да изчака осем сигнала и да се изключи, след като не получи отговор. В централата всичко щеше да изглежда наред. Мечтата на крадеца.
Лий изчака, докато червената лампичка върху детектора изгасна. При всяко минаване пред него приборът щеше да се включва със същия резултат. Обаждане, осем сигнала, след това край. Лий се усмихна. Дотук добре. Преди да си тръгне, щеше отново да свърже проводника на сирената — Торнхил би заподозрял нещо нередно, ако не чуеше познатото писукане при отварянето на вратата. Но засега Лий си имаше друга работа.
55.
Вечерята в Белия дом бе наистина незабравима за мисис Торнхил. Нейният съпруг обаче продължаваше да работи и тук. Той седеше на дългата маса и отговаряше, ако някой се обърнеше към него, но през повечето време само слушаше разговорите. Тази вечер имаше доста чуждестранни гости, а Торнхил знаеше, че добрите разузнавателни сведения могат да дойдат при най-необичайни обстоятелства, дори на вечеря в Белия дом. Нямаше представа дали гостите разпознават в него служител от ЦРУ. Той не вдигаше шум около професията си. Утре „Вашингтон Поуст“ щеше да ги отбележи в списъка на гостите само като „мистър Робърт Торнхил и неговата съпруга“.