![Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/0/da-spasish-svidetel-saving-faith-bg-download.jpg)
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
— Всички ли са уведомени? — попита Торнхил.
Шофьорът кимна.
— Вече са там. Чакат ви.
— Какво е положението с Бюканън и Адамс?
— Бюканън е укрит по програмата за защита на свидетели, но имаме някои идеи как да го открием. Адамс е налице. Може да бъде намерен по всяко време.
— А Локхарт?
— Мъртва е.
— Сигурни ли сте?
— Не сме разкопали гроба й, но по всичко личи, че е умряла от раните си в болницата на Северна Каролина.
Торнхил въздъхна и се облегна назад.
— Има късмет.
Колата се спусна в един обществен гараж, спря и Торнхил излезе. Качи се в чакащия пикап, който веднага потегли в обратна посока. ФБР нямаше как да го проследи.
След четирийсет и пет минути Торнхил се намираше в изоставен търговски център. Влезе в асансьора и след секунди се озова на сто метра под земята. Колкото по-ниско слизаше, толкова по-спокоен се чувстваше. Тази мисъл го развесели.
Вратата се отвори и той буквално изхвръкна от асансьора. Всичките му колеги го чакаха. Празен бе само неговият стол на председателското място. Верният му приятел Фил Уинслоу седеше на съседния стол отдясно. Торнхил си позволи лека усмивка на облекчение. Отново беше готов за работа.
Той седна и се огледа.
— Поздравления, че успя да излезеш под гаранция, Боб — каза Уинслоу.
— След цели четири седмици — отвърна сърдито Торнхил. — Мисля, че Управлението трябва да си намери по-добри юристи.
— Е, онзи видеозапис ни нанесе много тежък удар — обади се младият Арон Ройс, който се бе спречкал с Торнхил на предишното заседание. — Дори съм изненадан, че изобщо те пуснаха под гаранция. И откровено казано, малко недоумявам как Управлението реши да ти осигури правна защита.
— Естествено, че ударът беше тежък — отговори презрително Торнхил. — А Управлението ме защити заради вярната служба. Ние не изоставяме своите хора. За жалост ще трябва да изчезна. Според адвокатите имаме шанс да оспорим видеозаписа, но вероятно всички ще се съгласите, че въпреки някои правни спорове разкритията бяха прекалено подробни, за да продължавам работата си на сегашния пост.
За момент Торнхил се натъжи. Кариерата му приключваше, и то не така, както бе очаквал. Но сетне лицето му си възвърна предишната стоманена твърдост; решителността му бликна отново като нефтен фонтан. Той победоносно огледа всички в залата.
— Но ще ръководя битката от разстояние. И в крайна сметка ще победим. Доколкото разбрах, Бюканън се е укрил. Но Адамс е налице. Ще действаме по линията на най-малкото съпротивление. Първо Адамс. После Бюканън. Искам някой да се свърже с Министерството на правосъдието. Там имаме хора. Ще открием добрия стар Дани и ще го пратим на оня свят. Освен това искам да бъда напълно уверен, че Фейт Локхарт е мъртва. — Той погледна Уинслоу. — Подготви ли документите за пътуването ми, Фил?
— Всъщност не, Боб — бавно изрече Уинслоу.
Ройс се втренчи в Торнхил.
— Тази операция ни струваше прекалено скъпо — каза той. — Трима сътрудници бяха убити. Срещу теб се води процес. Управлението е преобърнато с главата надолу. ФБР ни притиска отвсякъде. Това е пълна, убийствена катастрофа. В сравнение с нея скандалът с Олдрич Еймс прилича на детска игра.
Торнхил забеляза, че всички в залата, дори и Уинслоу, го гледат враждебно.
— Ние ще оцелеем, повярвайте ми — бодро заяви той.
— Да, сигурен съм, че ние ще оцелеем — натърти Ройс.
Ройс определено си търсеше белята. Подобно нахалство трябваше да се пресече незабавно. Но засега Торнхил реши да не му обръща внимание.
— Тия проклетници от ФБР — възмути се той. — Да подслушват собствения ми дом. Няма ли конституция за тях?
— Слава богу, че в онзи разговор не спомена името ми — рече Уинслоу.
Торнхил пак го погледна, изненадан от странния тон на приятеля си.
— Относно документите… Трябва да напусна страната час по-скоро.
— Няма да се наложи, Боб — каза Ройс. — И ако искаш да знаеш, въпреки твоите упорити твърдения ние работехме много добре с ФБР, докато ти не обърка нещата. Сътрудничеството е най-важно в днешно време. Сраженията са пагубни и за двете страни. Ти ни превърна в динозаври и искаш да потънем в тресавището заедно с теб.
Торнхил го изгледа презрително, после се обърна към Уинслоу.
— Фил, нямам време за празни приказки. Ти се разправяй с него.
Уинслоу се изкашля нервно.
— Боя се, че той има право, Боб.
Торнхил застина за миг, после бързо огледа масата и пак се обърна към Уинслоу.
— Фил, искам си документите и прикритието още сега.