Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Той вдигна рамене.
— О, щастието — това е друг въпрос. Бракът е съюз, който носи добро на много повече хора, които случайно могат да се окажат и съпрузите.
— Значи, според вас, трябва да се омъжа за него за доброто на пиесата и на колонията?
Той грациозно кимна:
— С една дума — да.
— Губите си времето — каза тя с триумф в гласа. — Той няма да ме помоли отново.
— Страхувам се, че може би сте права. Но вярвам, че би ви изслушал, ако вие го помолите.
На лицето й изби горещина. Тя не й обърна внимание.
— Дори сега, когато си събира багажа за Франция? Защо трябва да го направи?
— Защото ви обича.
— О, моля ви, това не е честен аргумент.
— Но е верен. Никога не съм виждал човек, толкова разкъсан между диктата на сърцето си и задълженията си към краля. Това го доведе до отчаяни действия да докаже бързо лоялността на моята съпруга и моята.
— Вие знаехте ли какво прави?
— Не. Само подозирах.
— И му позволихте да продължи?
Той махна с ръка:
— Не можех да го спра. Във всеки случай и двамата с Льомоние знаехме, че тези неща се решават не по заслуги, а по влияние. Това е жалка система, дори упадъчна, но работи по този начин. Като представител на краля, съм горд да управлявам в негово име, влагайки всичките си сили. Това е по-добре отколкото да бъдеш подмазвач в двора, и да се бориш да уловиш всеки поглед на краля.
Тя рязко се върна към думите на губернатора, които успяха да стигнат до съзнанието й.
— Това, което чувства Рене към мен, не е любов. Ако изобщо има нещо, то е страст.
— Силно чувство, като другите.
— Не такова, на което може да се основава един брак.
— Той би бил жалък без него. Но ако не искате да се омъжите, боя се, че трябва да приемете последствията.
— Последствия? — Гласът й беше остър, тъй като тя почувства, че най-после са стигнали да същността.
— Боя се, че Льомоние е малко безскрупулен.
— Какво означава това?
— Когато е тръгнал от Франция, той е взел със себе си една-две празни бланки, подписани от краля, в случай че му потрябват. Много удобен инструмент са тези кралски пълномощия. Те позволяват на приносителя да вземе човека, чисто име е вписано там, и да го държи затворен неограничено.
Тя се вгледа в него, неспособна да повярва на думите му.
— Искате да кажете, че Рене…
— Така разбрах.
— Той не може!
— Може. Подписът на краля прави задължително за този, който е на власт, включително аз, да му се подчини и да му окаже необходимата помощ за осигуряване на посочения човек.
Тя дълго стоя, вгледана в него:
— Защо ми го казвате? Ако е истина, защо просто не ме арестувате?
Губернаторът прехапа устни:
— Защото сте красива жена и ви харесвам, но и защото Льомоние ще използва тези бланки, за да ви отведе оттук, а вие имате нужда от Луизиана толкова, колкото и той. Мисля, че ако все пак решите да се омъжите, можете да отидете и да му го кажете и да останете и двамата.
Тя се изправи.
— Ще отида при него, добре, и много е възможно той да остане в Луизиана, но не и както си мислите. Когато свърша, той може да се нуждае от земя, но за да бъде погребан в нея!
Мислите й препускаха, докато тя крачеше бързо към квартирата на Рене. Какво вероломство — да иска да я отведе от Луизиана по такъв начин! Това беше невероятно, непростимо. Кога смяташе да изпрати войниците за нея? Посред нощ? Най-вероятно не би й дал време да се сбогува, да се приготви — това би било съвсем в негов стил. И къде ще я заведе? В замъка на баща си? И после? Щеше ли тя да остане затворена през остатъка на живота си, освен, когато той й позволи свобода? Дали щеше да я посещава, за да се развлича или ще я остави да увяхва забравена и самотна? Ще умре, но няма да се подчини на такъв живот.
Не! Ще го убие.
Марта пусна Сирен, като плъзна бърз поглед по пламналото й лице и се върна в кухнята. Рене я посрещна в салона, изправен пред камината с ръце зад гърба. В очите му блуждаха неспокойни сенки, докато я наблюдаваше очаквателно.
— Идвам от губернатора — каза тя без предисловия.
— Вярвам, че си прекарала добре.
— О, моля, престани с тези любезности — изсъска язвително тя. — Чух една невероятна история и идвам за обяснение.
— История?
— За едно кралско пълномощие.
— О! И какво?
Очите й просветнаха, когато се приближи към него.
— Истина ли е?
— И ако е истина?
— Би било — каза замислено тя — най-долната презряна измама, за която съм чувала в живота си.
— Защото искам да си с мен?
— Призна го! — извика тя. — Не мога да повярвам. Мислех, че може да е лъжа, някаква история, която да ме накара да дойда тук. Трябваше да се досетя, че това е съвсем в твоя стил. Снобска тактика, която използваш, за да получиш желаното! Мили боже, има ли нещо, което не би направил?