Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
И на последно място — по ред, не по значение — да ти разправя за новите неприятности, в които бе въвлечен твоят приятел Сатурнин. Да ти кажа честно, Гай Марий, започвам сериозно да се съмнявам дали този човек е наред. Просто в поведението му липсва всякаква логика. Колкото до приятеля му Главция, за него вече съм убеден, че е луд. Двамата са толкова интелигентни, толкова способни, и в същото време толкова… неуравновесени, да не река направо побъркани. А може би просто и двамата не знаят какво точно искат да постигнат с обществената си кариера. Дори и най-опасният демагог следва някакъв модел, някакъв логически път, който да го изведе до преторския или дори до консулския пост. Но нито у Главция, нито у Сатурнин виждам подобен модел. Явно се, че и двамата мразят настоящия политически строй, мразят Сената… и все пак нямат никаква идея какво да сложат на тяхно място. Може би двамата са олицетворение на онова, което гърците наричаха «стремеж към анархия»? Не съм сигурен.
Както и да е. В последно време на дипломатическото поле везните се наклониха рязко във вреда на витинския цар Никомед и в полза на понтийския цар Митридат. Нашият млад приятел успя от другия край на света да напипа слабите места на нас, римляните, и да подучи пратениците си как да ни подкупят. Много лесно — с пари! След като молбата им Понт да получи статут на приятел и съюзник на Рим не беше чута никъде, те започнаха да си купуват един след друг сенатори. При това плащат добре, затова Никомед има причини да се плаши за бъдещето си.
Но изведнъж Сатурнин се появи на рострата и публично заклейми всички онези сенатори, които се покажат склонни да изоставят каузата на Никомед и Витиния е полза на Митридат и Понт. Били сме сключили договор с Витиния още преди години, а Понт бил по принцип държава, враждебна на Витиния. Сатурнин на висок глас заяви, че много големи суми са си сменили притежателя в последно време и не било редно само заради кесиите на някои сенатори Рим да развали приятелските си отношения с един съюзник, отношения, които продължавали вече петдесет години.
Казаха ми аз самият не съм очевидец, че Сатурнин заявил горе-долу следното: «Всички знаем колко скъпо излиза на нашите застаряващи сенатори да се женят за малки момиченца, едва излезли от училище! Имам предвид, трябва да се купуват гердани от перли, златни гривни и какво ли още не, да не говорим за онези магически билета, които продава Тицин на сергията си в Купеденис — а пък и кой би се осмелил да обвини нашите момиченца, че не са способни на чудеса, по-големи от тези на Тициновите билета?» Няма що, голямо изказване! Не пропуснал да намекне нещо и за Прасчо, а накрая попитал тълпата: «Ами какво да кажем за нашите момчета в Италийска Галия?»
Като резултат от тази запомняща се реч неколцина от понтийските пратеници бяха набити на улицата и трябваше да ходят да се оплакват в Сенакулум. При което Скавър и Прасчо изправиха Сатурнин пред собствения му съд за държавна измяна по обвинение в умишлено всяване на раздор между римското правителство и официално акредитирано чуждо посланичество. В деня на процеса Главция свика плебейското събрание и обвини Прасчо, че се опитвал отново да разкара Сатурнин от Сената, след като вече веднъж не бил успял като цензор. Същите онези наемни гладиатори, които, изглежда, само чакат Сатурнин да им свирне, за да се покажат на сцената, се появиха и този път — наобиколиха от всички страни съдебните заседатели и с навъсените си физиономии дадоха да се разбере, че делото трябва да бъде отменено. Както и стана. Понтийските посланици бяла принудени да си вървят в родината без никакъв подписан договор. Все пак аз самият съм съгласен със Сатурнин — би било крайно недостойно да обърнем гръб на един наш стар приятел и съюзник само защото традиционният му неприятел се е оказал по-могъщ и по-платежоспособен.
И нека това бъде всичко засега, Гай Марий! Всъщност, целта ми беше просто да те предупредя за бъдещите триумфи, преди да си прочел официалните документи, които Сенатът няма и да ти прати много скоро. Би ми се искало ти да намериш някакъв изход от положението, но се съмнявам, че ще успееш.“