Бебето е мое

После се отдръпна и задържа вратата на Итън, след което отново се настани в стола. Докато си вземаше замразен „Милки У ей“ от хладилната чанта, реши, че неговата безскрупулност може да се справи с нейния забележителен ум.

Час по-късно се появи и Кевин. Кал знаеше, че би трябвало да му благодари за пресконференциите, ала старите навици умираха трудно и вместо това се навъси насреща му.

- Какво, по дяволите, става, Бомбардировач? Защо пътят е запречен от две коли?

На Кал сериозно започваше да му писва да обяснява.

- Не може да влезеш, преди да ми дадеш ключовете на колата си.

За разлика от Итън, хлапето изобщо не се опита да спори. Просто сви рамене, подхвърли му ключовете и подаде глава през вратата.

- Не стреляйте, дами. Аз съм от добрите.

Кал изсумтя, а после скръсти ръце, подпря брадичка на гърдите си и затвори очи. Рано или късно щеше да й се наложи да излезе и да говори с него. Трябваше просто да чака.

В един часа пристигна баща му. Проклетниците прииждаха, а никой от тях не си тръгваше.

Джим махна с глава към пътя.

- Тук е заприличало на паркинг.

Синът му протегна ръка.

- Дай ми ключовете си, ако искаш да влезеш.

- Кал, това трябва да престане.

- Правя всичко по силите си.

- Не можеш ли просто да й кажеш, че я обичаш?

- Тя не ми дава възможност.

- Надявам се, че знаеш какво правиш. - Джим му подхвърли ключовете и влезе в къщата.

И Кал се надяваше да е така, но нямаше намерение да си признае, че има съмнения. Най-малко пък пред баща си.

Чувствата^му към Джейн сега му се струваха толкова ясни, че не можеше да разбере как изобщо е бил объркан. Мисълта да прекара живота си без нея го изпълваше с пустота, която нищо не можеше да запълни, дори и футболът. Как му се искаше тя да забрави как бе отхвърлил любовта й в деня, в който го беше напуснала. Това бе най-скъпоценният подарък, който беше получавал някога, а той го беше захвърлил като торба с боклук. И ето че сега жена му правеше същото с него.

Въпреки че за мъничко бе кривнала от правия път, за да забременее, той не познаваше по-почтен човек от нея и трябваше да се уповава на мисълта, че веднъж обикнала някого, любовта й ще трае вечно. И все пак, когато погледнеше истината в очите, знаеше, че си е заслужил онова, което му се случваше, защото не беше проявил здравия разум да оцени това, което Бог му беше дал. Знаеше още, че за да си я върне, би седял тук до края на живота си.

Следобедът се точеше едва-едва. Рок музиката, която ехтеше откъм задния двор, бе доказателство, че там се провежда импровизирано парти, ала Джейн все така не идваше, за да поговори с него. Усети мирис на запалени въглища и чу как Итън извика: „Джин!“. Само веднъж Кевин изскочи иззад ъгъла на къщата, за да улови фризбито, което някой беше хвърлил. Изглежда, всички си изкарваха чудесно, с изключение на него. Чувстваше се като натрапник в собственото си семейство, а те се забавляваха за негова сметка.