![Лицето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/3/liceto-bg-download.jpg)
Лицето [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-150-156-4
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето [bg]». Краткое содержание книги:
Ако най-голямата кинозвезда в света, живееща зад укрепени стени и електронно ограждение и охранявана от щатни пазачи и телохранители, не можеше да опази семейството си, ако единственият син на Лицето можеше да бъде измъкнат от имението в Бел Еър и скрит някъде, въпреки че актьорът бе изрично предупреден с доставката на шест пратки, опаковани в черно, то никъде никое семейство не беше в безопасност. Нито бедните, нито богатите. Нито неизвестните, нито славните. Нито неверниците, нито вярващите.
Това щеше да бъде поуката, извлечена от обществото час по час, ден след ден, докато траеше дългото мъчително преживяване на Чанинг Манхайм.
Корки възнамеряваше първо да съсипе плененото момче емоционално, после умствено и накрая физически. Той щеше да снима на видео този процес, който според очакванията му щеше да отнеме седмици. Щеше да направи монтаж и да размножи лентата с апаратурата, която бе купил специално за това, и щеше периодично да бомбардира определени вестници и телевизионни мрежи с доказателства за изтезанията на Елфрик.
Някои от медиите щяха да се въздържат да покажат дори и отделни кадри от записа. Ала други, на които им липсват съвест и добър вкус, щяха да се възползват от превъзходството си над по-плахите и оправдавайки се с благородни думи, щяха да се впуснат да повишават тиражите си с тази отвратителната сензация. След това и някои от по-въздържаните щяха да ги последват.
Изкривеното от ужас лице на момчето щеше да прикове вниманието на нацията и още един от дългата поредица удари щеше да бъде нанесен върху основите на американския ред и стабилност. Милиони граждани щяха да бъдат лишени от и без това разклатеното си чувство за сигурност.
На две преки от къщата на Хокънбери, когато Корки се приближаваше към беемвето си, една светкавица проби с копието си облаците, гръмотевица изтрещя и небето се пукна като узрял цирей. Дъждът, който бе ръмял дотогава, внезапно се изля с тонове, задушавайки наполовина под тежестта си напора на вятъра.
Ако гръмотевицата сама по себе си беше предзнаменование за триумфа му, то втора гръмотевица, предшествана от светкавица, беше потвърждение, че правилно е изтълкувал значението на първата.
Небето отново се раздра от блясък и гръм. Едри капки студен дъжд брулеха с рев листата на дърветата и биеха с чук по паважа.
В продължение на половин минута блаженство Корки се разприпка като Джийн Кели, пеейки си „Танцувай шейк“, без да го интересува кой може да го види.
После се качи в колата си и потегли, защото го чакаше много работа в най-важния ден в живота му.
Глава 54
Итън стоеше в очакване на болничния асансьор, в който щеше да се наложи да слуша непоносимата музика, когато мобилният му телефон иззвъня.
— Къде се намираш в момента? — попита го Хазарт Янси.
— В „Богородицата на Анджелис“. Тъкмо си тръгвах.
— В гаража ли си?
— Слизам към него.
— На горния или долния етаж?
— На горния.
— С каква кола си?
— С бял форд като вчера.
— Чакай ме там. Трябва да поговорим. — Хазарт затвори телефона.
Итън тръгна надолу с асансьора сам и без музика. Изглежда, озвучителната система беше повредена. От говорителя на тавана се носеха само съскане, пукане и пращене.
Беше слязъл един етаж, когато му се стори, че долови тих глас през шума. Не след дълго той се засили, макар и не достатъчно, за да разбере какво казва.
На третия етаж от слизането той вече бе повярвал, че това е същият призрачен глас, в който се бе вслушвал по телефона в продължение на половин час предишната вечер. Така се бе напънал да разбере думите му, че бе изпаднал в нещо като транс.
Спускайки се от говорителя на тавана подобно на мек сняг, шумът донесе името му. Звучеше като идващо от голямо разстояние, но беше ясно.
Итън… Итън…
В мъглив зимен ден на плажа или на пристанище чайките летят високо и понякога си разменят двусрични подвиквания, които изразяват отчасти тревога и отчасти зов и са изпълнени с отчаяние и тъжната надежда за отговор. Това повикване Итън, Итън, подобно на ехо, дошло от върха в долината, звучеше също толкова меланхолично и настоятелно.
Никога досега обаче той не си бе представял, че чува името си в безнадеждните крясъци на чайките. Нито пък му беше минавало през ума, че жалбите им в мъглата напомнят на Хана, а далечният глас от пращящия говорител звучеше сега точно като нея.
Тя престана да произнася името му и заговори неразбираемо. Тонът й беше, сякаш викаше на нищо неподозиращ човек на тротоара, за да го предупреди, че грамадно и тежко парче от покрива пада към него.
Между фоайето и горния етаж на гаража, на половин етаж от целта си, Итън натисна СТОП, асансьорът спря и леко се разтърси надолу-нагоре върху въжетата.