Лицето [bg]

Глава 55

Четири стъпала водеха към най-долния от трите подземни етажа на болницата.

Несмущавани както от блудкава музика, така и от задгробни гласове, Итън и Хазарт минаха по познатия, ярко осветен бял коридор покрай градинското помещение и стигнаха до една двойна врата. Зад нея се намираше гаражът за линейки.

Сред другите превозни средства, принадлежащи на болницата, четири линейки бяха паркирани една до друга. По празните места на паркинга личеше, че имаше още коли, които обаче бяха излезли по работа в дъждовния ден.

Итън се приближи до най-близката линейка. След кратко колебание той отвори задната врата.

Вътре гирлянди от блестящ червен станиол бяха опънати отляво и отдясно на тавана. Шест връзки малки звънчета бяха закачени в началото, средата и края на всяка гирлянда.

Хазарт, който бе застанал до втората линейка, го повика:

— Ела тук.

Итън се приближи към отворената задна врата.

Две гирлянди. Само пет връзки звънчета. Липсващата връзка, от средата на червената гирлянда вдясно беше тази, която му дадоха, докато издъхваше.

По средата на гърба му бавно премина студена тръпка, оказваща натиск, сякаш голият пръст на скелет проследяваше с върха си гръбнака му от шийния до опашния прешлен.

— Липсва една връзка звънчета, а ние с теб имаме две — отбеляза Хазарт.

— А може би не. Може би и двамата имаме същата връзка.

— Какво искаш да кажеш?

Зад тях се чу мъжки глас:

— Мога ли да ви помогна с нещо?

Итън се обърна и видя парамедика, който се бе грижил за него в бързащата линейка преди по-малко от двайсет и четири часа.

Това, че бе открил звънчетата стиснати в ръката си пред „Рози завинаги“, вече представляваше прекалено голяма загадка. Но да застане лице в лице с човека, видян преди само насън, придаде реалност на смъртта му в линейката, макар че той все още дишаше, все още беше жив.

Срещата обаче бе шокирала само него. Парамедикът гледаше Итън с не по-голям интерес, отколкото би гледал който и да е непознат.

Хазарт показа полицейската си карта.

— Как се казвате, господине?

— Камерън Шийн.

— Господин Шийн, бихме искали да научим на какви повиквания се е отзовала тази линейка вчера следобед.

— По кое време по-точно? — попита парамедикът.

Хазарт погледна към Итън и Итън успя да проговори:

— Между пет и шест часа.

— Бях дежурен с Рик Лазлоу по това време — рече Шийн. — Малко след пет часа се обадиха от полицията и съобщиха, че е станало произшествие на ъгъла на булевард „Уестууд“ и „Уилшър“, в резултат на което има тежко ранен.

Това бе на километри от мястото, където Итън бе блъснат от круизъра.

— Удар на хонда с хамър — продължи Шийн. — Пренесохме пострадалия в колата. Той имаше вид, сякаш го е блъснал тежкотоварен камион, а не просто един хамър. Закарахме го от улицата направо в операционната за рекордно време и както чувам, той ще се оправи.