Лицето [bg]

Амплитудата на бета-вълните започна да се увеличава. Пиковете и спадовете станаха остри като игли, измествайки предишните неравни плата, и спусканията помежду им бяха стръмни.

— Сестрата извикала лекар — продължи О’Брайън. — Лекарят извикал още един свой колега. Никой не намерил физически доказателства, че Уислър е излязъл и в най-малка степен от дълбоката кома. Апаратът за изкуствено дишане продължавал да действа. Пулсът му бил бавен и не съвсем равномерен. И въпреки това според енцефалограмата мозъкът му произвеждал бета-вълните на човек в пълно съзнание.

— Казахте и че е бил разтревожен.

Бета-кривата на екрана подскачаше лудо нагоре-надолу, спадовете се стесняваха, разстоянието между най-високите и най-ниските точки на всеки елемент се увеличаваше, докато започна да наподобява кривата, рисувана от сеизмограф по време на земетресение.

— В някои моменти може да се каже със сигурност, че той изглежда разтревожен, в други — развълнуван, а в пасажа, който се вижда сега, бих казал, без да се притеснявам, че ще прозвучи мелодраматично, че това са мозъчните вълни на човек, изпитващ ужас.

— Ужас?

— Абсолютен ужас.

— Може би е имал кошмар? — предположи Итън.

— Кошмарът е просто сън от по-черно естество. Той може да произведе вълни с по-резки криви, но все пак ще бъде ясно, че те са резултат от сън. Няма да имат нищо общо с това.

О’Брайън превъртя данните отново, преминавайки през осем минути за няколко секунди.

Когато на екрана се появи графиката в реално време, Итън отбеляза:

— Това изглежда същото… с известна разлика.

— Това са все още бета-вълните на човек в пълно съзнание и бих казал, че той е все още изплашен, макар че ужасът може да е намалял до силна тревога.

Вятърът със змийския си глас, наподобяващ съскане, писъци и хленчене, и драскащите нокти на дъжда по прозорците бяха идеалният музикален съпровод към назъбените криви на екрана.

— Макар че като цяло графиката говори за човек в съзнание в състояние на тревога — продължи доктор О’Брайън, — в нея се забелязват сектори с по-голяма амплитуда, всеки от които е следван от сектор с по-малка амплитуда.

Той посочи на екрана съответните примери.

— Виждам — отвърна Итън. — Какво означават те?

— Те показват, че се води разговор.

— Разговор? Той сам ли си говори?

— Преди всичко той не говори на глас с никого, дори със себе си, така че не би трябвало да има такава крива.

— Разбирам. Или поне се опитвам.

— Обаче няма съмнение какво представлява тя. По време на секторите с по-голяма амплитуда човекът говори. По време на секторите с по-малка амплитуда той слуша. Човек, който си говори сам на себе си наум, дори когато е буден, не произвежда такива сектори. В крайна сметка, когато говориш сам на себе си, провеждаш вътрешен дебат…

— Фактически говориш само ти — прекъсна лекаря Итън — Ти представляваш и двете страни, участващи в дебата. В нито един момент не си слушател.

— Точно така. Тези сектори показват, че се води съзнателен разговор между този човек и някой друг.