Лицето [bg]

— Много равномерно.

— Много. Защото апаратът за изкуствено дишане го прави.

Лекарят натисна още няколко клавиша и на екрана редом с първите две се появи трета графика.

— Това е сърдечната дейност. Стандартните три фази. Диастола, артериална систола, вентрикуларна систола. Забавен, но не прекалено, пулс. Слаб, но не прекалено. Леко неравномерен, но не в опасна степен. А погледнете мозъчните вълни.

Бета-вълните отново подскачаха лудешки като при земетресение.

— Отново изпитва ужас — промълви Итън.

— Смятам, че е така. Но в пулса няма изменение. Все така е леко забавен, слаб, търпимо неравномерен, абсолютно същият, типичен за дълбоката кома пулс, с който е постъпил в болницата преди почти три месеца. Изпитва силен ужас… пък сърцето му е спокойно.

— Сърцето му е спокойно, защото е в кома, нали?

— Не. Дори и в най-дълбоката кома, господин Труман, не се наблюдава такова пълно разединение между умствената и физическата дейност. Когато човек сънува кошмари, ужасът е плод на въображението, не е реален, и все пак сърдечната дейност е засегната. Пулсът е силно ускорен по време на кошмар.

За момент Итън се вглъби в бурно подскачащите бета-вълни, сравнявайки ги с бавните непроменящи се сърдечни удари.

— След този епизод от петдесет и шест минути мозъкът му се е върнал към дългите бавни делта-вълни?

— Да. До смъртта му сутринта.

— Щом не става въпрос за два развалени апарата, как ще обясните всичко това, докторе?

— Нямам обяснение. Попитахте ме дали има нещо необикновено в архива за пациента. Особено нещо, което изглежда… свръхестествено.

— Е, да, но…

— Нямам речник подръка, но според мен „свръхестествено“ означава нещо, което не е нормално, което е необичайно и не може да се обясни. Мога само да ви кажа какво се е случило, господин Труман, но не мога да кажа нищичко за причината му.

Езици от дъжд ближеха прозорците.

Сумтейки и ръмжейки настоятелно като вълк, вятърът просеше да влезе.

Над славния град се носеше продължителен тътен.

Итън и О’Брайън гледаха през прозореца и Итън предполагаше, че лекарят също като него си представя, че някъде се разиграва терористично нападение, ислямистки екстремисти, подхранвани от злонамереност и бродещи из съвременния свят с демонична решителност, убиват жени и бебета.

Тътенът постепенно заглъхна и О’Брайън въздъхна с облекчение:

— Гръмотевица.

— Гръмотевица — откликна Итън.

Гръмотевиците и светкавиците не придружават често бурите в Южна Калифорния. Гръмотевичният трясък вместо бомбената експлозия предвещаваше неспокоен ден.

Бета-вълните, начупени като светкавици, се стрелкаха по екрана на компютъра.

По време на комата си Дъни бе преживял някаква ужасяваща среща, която се бе състояла извън този свят, както и извън света на сънищата, в някакво мистериозно царство. Бе участвал в разговор без думи, сякаш бе поел призрак с дъха си, който бе преминал през дробовете в артериите му и после по кръвта от сърцето в мозъка му, където го бе преследвал от тъмните кътчета на съзнанието му в продължение на петдесет и шест минути.