Ужас [bg]

Паднал на колене под ниския таван, Ървинг установи, че диша с отворена уста, а сърцето му продължава да бие яростно.

Оставаше му само да вярва, че двата летни сезона, през които „Ужас“ се беше борил с леда — първо при прехода през Бафиново море, по протока Ланкастър и през целия път около остров Корноулис преди презимуването при остров Бичи, а година по-късно и при трудното придвижване на юг по тесния канал и протока, който сега носеше името на Франклин — някои от железните листа на носовата броня под ватерлинията са се разхлабили и откъснали, а дебелата дървена обшивка е хлътнала навътре след като ледът беше сграбчил кораба в хватката си.

Но възможно ли беше не ледът да е разкъртил дъбовата обшивка? А да е било нещо друго — нещо, което се е опитвало да проникне вътре?

Това вече нямаше никакво значение. Безмълвната дама беше напуснала кораба само преди няколко минути и Джон Ървинг беше твърдо решен да я последва не само за да узнае накъде се е запътила в тъмнината, а и за да види дали — по някакъв невероятен начин, предвид дебелината на леда и невероятния студ — тя сама успява да намери и убие риба или дивеч за храна.

Ървинг знаеше, че ако това се окажеше истина, можеше да ги спаси всичките. Лейтенант Ървинг, както и всички останали, беше чул за развалените консервирани продукти. И на двата кораба отдавна се говореше, че запасите им ще свършат, преди да дойде лятото.

Не успя да се промуши през дупката.

Опита да изкърти съседните греди, но всички останали с изключение на отместената не помръдваха от мястото си. Отворът в корпуса, с размери осемнайсет инча на три фута, беше единственият изход навън. А Ървинг беше твърде обемист.

Той съблече непромокаемата си връхна дреха, дебелия шинел, шала, шапката и уелската перука и ги натика напред в дупката… раменете и горната половина на тялото му отново не можеха да преминат през отвора, макар той да беше един от най-слабите офицери на кораба. Треперейки от студ, Ървинг свали жилетката си и вълнения пуловер, който носеше под нея, и също ги хвърли в черната пролука.

Ако и сега не успееше да премине през корпуса, щеше да му се наложи да изтърпи няколко адски неприятни минути, докато обяснява защо се е върнал от трюма без връхните си дрехи.

Този път успя да се провре. Едвам. Пъшкайки и ругаейки, Ървинг се напъха в тясното пространство, късайки копчетата на бархетната си риза.

„Намирам се извън кораба, под леда“ — осъзна той. Тази мисъл не му се струваше твърде реална.

Намираше се в тясна пещера в леда, който се беше напластил около носа и бушприта. Мястото не стигаше, за да си облече дрехите, затова той продължи да ги избутва напред. Поколеба се дали да не се върне обратно в склада, за да си вземе фенера, но няколко часа по-рано, докато беше на вахта, на небето грееше пълна луна. В крайна сметка взе със себе си лоста.