Ужас [bg]

Тя беше коленичила гола върху дебела кожа, която сигурно беше нейната парка. Три четвърти от гърба на Безмълвната бяха обърнати към Ървинг и той виждаше очертанията на дясната й гърда, както и озарените от ярката лунна светлина дълги черни прави коси и сребристите отблясъци върху заоблената плът на твърдото й задниче. Сърцето на Ървинг биеше толкова силно, че той се уплаши да не го чуе жената.

Безмълвната не беше сама. Още нещо изпълваше тъмния процеп между друидските ледени блокове, издигащи се от другата страна на площадката, точно зад ескимоската.

Ървинг знаеше, че това е съществото от ледовете. Бялата мечка или белият демон се намираше там — в непосредствена близост до младата жена, надвесен над нея. Колкото и да напрягаше лейтенантът очи, той не успяваше да разгледа неясната фигура — синкавобялата козина на фона на синкавобелия лед, релефните мускули на фона на релефната повърхност на заснеженото ледено поле, черните очи, за които не беше сигурно дали се отличават от обграждащата съществото абсолютна тъмнина.

Едва тогава Ървинг забеляза, че триъгълната глава върху необичайно дългата мечешка шия се гъне и поклаща във въздуха като змия на шест фута над коленичилата жена. Лейтенантът се опита да прецени размерите на главата — за да знае с какво си има работа, в случай че се наложи да го убива, — но беше напълно невъзможно да се установят точните очертания или размерът на триъгълната грамада с въгленово черни очи заради странните, непрекъснати движения, които извършваше.

Ала създанието се надвесваше над момичето. Главата му вече се намираше почти над нейната.

Ървинг знаеше, че трябва да изкрещи — да се хвърли напред с лоста в облечената си с ръкавица ръка, тъй като не беше взел със себе си друго оръжие освен прибрания в калъфа му нож — и да се опита да спаси жената, но в този момент мускулите му нямаше да се подчинят на подобна команда. Той можеше единствено да наблюдава случващото се, обзет от ужас, примесен със сексуална възбуда.

Безмълвната дама протегна ръце с дланите нагоре, като католически свещеник, който отслужва меса и призовава чудото на причастието. Ървинг имаше братовчед в Ирландия, който беше католик и дори веднъж, по време на едно от своите гостувания, той го беше придружил на една католическа служба. Същото усещане за странна магическа церемония го имаше и тук, под синкавата лунна светлина. Заради липсата на език Безмълвната не издаваше нито звук, но ръцете й бяха широко разперени настрани, очите бяха затворени, главата отметната назад — Ървинг беше изпълзял доста напред и вече можеше да вижда лицето й, — а устата й беше широко отворена като на молител, очакващ причастие.