Ужас [bg]

Трети лейтенант Джон Ървинг трябваше да разбере как Безмълвната напуска кораба и се връща в него, без никой да я види. Тази вечер, един месец от деня, когато за пръв път откри новото леговище на ескимоската, той щеше да разреши загадката, дори това да му струваше пръстите на ръцете и краката.

В деня след като я намери, Ървинг докладва на капитана, че ескимоската жена е преместила убежището си в склада за котвени въжета в трюма, при носа на кораба. Той не съобщи, че я беше видял да яде прясно месо, най-вече защото се съмняваше какво точно е видял през онази ужасна секунда, докато се взираше в малкото, осветено от пламъците на огъня помещение. Освен това не докладва и за прекъснатия от него несъмнен акт на содомия, осъществяван между помощник-калафатника Хики и моряк Менсън. Ървинг знаеше, че като укрива от капитана този шокиращ и важен факт, той пренебрегва професионалните си задължения като офицер от Изследователската служба на флота на Нейно величество, но…

Но какво? Единственото оправдание, което Джон Ървинг можеше да измисли за това толкова сериозно нарушение на служебния си дълг, беше, че на борда на КНВ „Ужас“ и без това вече имаше достатъчно плъхове.

Но наистина загадъчните изчезвания и появявания на Безмълвната дама — макар и приемани от суеверния екипаж като последно доказателство за магическата й сила и игнорирани от капитан Крозиър и останалите офицери като измислица — интересуваха младия Ървинг много повече, отколкото това дали помощник-калафатникът и корабният идиот си доставят удоволствие един на друг в смърдящата тъмнина на трюма.

А в трюма наистина смърдеше, помисли си Ървинг в третия час от дежурството си, докато седеше свит върху един палет над кишата, зад опорния стълб близо до склада за котвени въжета. С всеки изминал ден вонята в леденостудения, тъмен трюм ставаше все по-силна.

Поне на ниската платформа пред двукрилата врата на склада вече нямаше полупразни чинии с храна, порции ром или езически амулети. Един от другите офицери беше докладвал за тези неща на Крозиър малко след невероятното бягство на господин Бланки от тварта от ледовете и капитанът беше изпаднал в ярост, заплашвайки да отреже ежедневната порция ром — завинаги — на следващия моряк, който е достатъчно глупав, достатъчно суеверен, с достатъчно объркано съзнание и достатъчно изгубил християнската си вяра, че да предлага остатъци от храна или канчета с чудесен, разреден с вода индийски ром на една туземка. Едно варварско дете. (Макар че моряците, които бяха успели да зърнат Безмълвната дама гола или бяха чули обсъждащите я лекари, знаеха много добре, че тя съвсем не е дете, което често коментираха тихо помежду си.)