Ужас [bg]

Ървинг бавно се завъртя, изпънал ръката си, в която държеше фенера — свободното място в тясното пространство стигаше само за това, — и се спря, когато пламъкът затрепери най-силно: към носа, вдясно от мястото, където стените на корпуса се събираха.

Той постави фенера на пода и започна да избутва въжетата настрани. Ървинг веднага забеляза колко изкусно е подредила ескимоската масивните котвени въжета — онова, което той беше приел за поредната огромна купчина въжета, всъщност се оказа просто намотаният край на въже от друга купчина, сложен така, че да прикрива празното пространство зад себе си и да може да се премести с лекота в бърлогата на жената. Зад фалшивата купчина се виждаха широките извити греди на корпуса.

И тук жената отново беше направила правилен избор. Над и под склада преминаваше сложна мрежа от дървени и железни греди, които бяха монтирани на КНВ „Ужас“ в процеса на подготовка за плаване в ледовете, няколко месеца преди да потегли експедицията. Тук, в носовата част, имаше отвесни метални греди, дъбови напречни греди, коси подпори с тройна дебелина, железни триъгълни подпори и огромни дъбови диагонални греди — някои с дебелината на ребрата на шпангоута, — които служеха за подсилването на кораба при плаването му през полярните ледове. Един лондонски репортер, познат на лейтенант Ървинг, беше казал, че с тоновете подсилваща вътрешна желязна и дъбова конструкция, допълнени с гредите от африкански дъб и канадски бряст и още греди от африкански дъб в обшивката на кораба, „дебелината на корпуса достига цели осем фута“.

Ървинг знаеше, че по отношение на самия нос и стените на корпуса това си беше самата истина, но тук, където във и над склада за котвени въжета се срещаха двата борда, имаше около пет фута от обшивка, съдържаща само оригиналните здрави дъбови дъски с дебелина шест инча вместо десетте инча многопластова обвивка по останалата част от корпуса. Смяташе се, че няколко фута от десния и левия борд в непосредствена близост до добре укрепения нос трябваше да бъдат по-тънки, за да могат да се огъват под чудовищния натиск на леда.

И те така и правеха. Петте пласта дървен материал от двете страни на корпуса в комбинация с подсиления отвътре с дървено-желязна конструкция нос се бяха оказали истинско чудо на модерната ледоразбиваща технология, с което не можеше да се мери нито една флотска или цивилна изследователска служба в света. „Ужас“ и „Еребус“ бяха преминали през места, където никой друг кораб, предназначен за плаване из ледовете, не би могъл да оцелее.

Носовият отсек беше истинско чудо. Но вече не беше толкова надежден.

На Ървинг му отне няколко минути, за да намери нередност в трифутовата секция от дебели дъски с ширина фут и половина, докато оглеждаше с фенера в търсене на течове, опипвайки със замръзналите си пръсти и сондирайки с острието на ножа си. Ето тук. Задният край на една изкривена греда беше закрепен с два дълги пирона и сега служеше като един вид панта. Предният й край — който се намираше само на няколко фута от масивния нос и кила, преминаващ по цялата дължина на кораба — беше просто притиснат към мястото си.