Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Сигурно. Да.
— Хайде.
Тя почука два пъти, натисна дръжката и влязохме. В малката квадратна стая нямаше нищо друго, освен килима на пода, дантелените завеси, които закриваха прозореца, и две големи плоски възглавници. Карла ме хвана подръка и ме поведе към възглавниците. Меката светлина на късния следобед сияеше през кремавата дантела. Стените бяха голи, боядисани в бежово-кафяво, а в една от тях, точно над перваза, беше монтирана метална решетка, около един квадратен метър. Коленичихме на възглавниците пред решетката, все едно бяхме дошли на изповед.
— Карла, никак не ме правиш щастлива — произнесе глас зад решетката. Стреснат, аз се вгледах в металната решетка, но в стаята зад нея беше тъмно и не виждах нищо. Тя седеше там, в мрака, и беше невидима. Мадам Жу. — Не обичам да не съм щастлива, знаеш го.
— Щастието е мит — сопна се сърдито Карла. — То е измислено, за да ни накарат да купуваме разни неща.
Мадам Жу се разсмя — гъргорещ, гръден смях: смехът, който преследваше смешни нещица и ги превръщаше в студени трупове.
— Ах, Карла, Карла, липсваш ми. Но ти ме пренебрегваш. Наистина, твърде отдавна не си ме посещавала. Сигурно още ме обвиняваш за случилото се с Ахмед и Кристина, макар и да се кълнеш, че не е така. Как да ти повярвам, че ми нямаш зъб, като ме пренебрегваш така ужасно? А сега искаш и да отнемеш любимката ми.
— Баща й иска да си я прибере, мадам — отвърна Карла малко по-меко.
— Аха, да, бащата…
Тя го произнесе така, сякаш това бе презряна обида. Гласът й одраска с думата кожата ни. За да се сдобиеш с такъв глас, трябва да изпушиш много цигари по особено злостен начин.
— Питиетата ви, госпожице Карла — произнесе Раджан и аз едва не подскочих. Беше влязъл зад гърба ми съвсем безшумно. Наведе се, за да постави подноса на пода между нас и за миг аз се взрях в трептящата чернота на очите му. Лицето му бе невъзмутимо, но чувството в тези очи не можеше да се сбърка. И то бе студена, гола, непонятна омраза. Бях хипнотизиран от нея, слисан и странно засрамен.
— Това е твоят американец — обади се мадам Жу и развали магията.
— Да, мадам. Името му е Паркър, Гилбърт Паркър. Той работи в посолството, но това е неофициално посещение, разбира се.
— Разбира се. Господин Паркър, дайте визитката си на Раджан.
Това беше заповед. Извадих една визитка от джоба си и я подадох на евнуха. Той я хвана за ръбовете, все едно се боеше от зараза, излезе от стаята и затвори вратата.
— Господин Паркър, когато Карла ми телефонира, тя не ми каза — отдавна ли сте в Бомбай? — попита ме мадам Жу, като мина на хинди.
— Не толкова отдавна, мадам.
— Много добре говорите хинди. Поднасям ви комплиментите си.
— Хинди е прекрасен език — отвърнах с една от заучените фрази, които Прабакер ме научи да декламирам. — Той е езикът на музиката и поезията.
— А също и езикът на любовта и парите — изкиска се тя алчно. — Влюбен ли сте, господин Паркър?
Бях размишлявал много какво би могла да ме попита мадам, но този въпрос не го очаквах. Точно в този миг вероятно нямаше друга тема, която би ме разстроила повече. Погледнах Карла, но тя се бе втренчила в ръцете си и не ми подсказа нищо. Не знаех кого има предвид мадам Жу с този въпрос. Не ме беше попитала дали съм женен или несемеен, сгоден или имам връзка.
— Влюбен? — смънках и думата на хинди прозвуча като заклинание.
— Да, да, романтична любов. Сърцето ви, потънало в мечти за лицето на една жена, душата ви, потънала в мечти за тялото й. Любов, господин Паркър. Влюбен ли сте?
— Да. Да, влюбен съм.
Не зная защо го казах. Чувството, че съм на изповед, там, на колене пред металната решетка, стана още по-отчетливо.
— Колко тъжно за вас, драги ми господин Паркър. Влюбен сте в Карла, разбира се. Затова тя ви е накарала да й направите тази малка услуга.
— Уверявам ви…
— Не, господин Паркър, аз ви уверявам. О, може и да е вярно, че бащата на моята Лиза скърби за дъщеря си и има власт да задейства някои връзки. Но Карла ви е уговорила да го направите — в това съм напълно убедена. Познавам моята скъпа Карла, знам я що за човек е. Нито за миг не си въобразявайте, че тя ще откликне на чувствата ви, нито че ще спази дадените ви обещания, нито че вашата любов някога ще ви донесе нещо друго, освен болка. Тя никога няма да ви обикне. Казвам ви го от дружески чувства, господин Паркър. Това е един малък дар от мен за вас.