Първото семейство

— Нещо ново? — попита Мишел.

— Джейн е получила писмото в пощенската кутия и Уотърс го е взел.

— Какво пише в него?

— Нещо за откуп от десет милиона долара. Само че според Уотърс ги е изиграла и им е пробутала фалшиво писмо.

— Защо той мисли така?

— Някои елементи от писмото се различават от същите елементи в писмото с купичката и лъжицата. Пишещата машина е друга например. Той спомена също, че имало нещо странно в пощенското клеймо.

— Защо е трябвало да го подменя?

— Тя има личен интерес, Мишел. По това, което Бетак каза за второто писмо, може да се съди, че то се отнася персонално за Джейн Кокс. Не е искала никой друг да прочете последното писмо.

— Да не би да мислиш, че Уила е нейно дете? Може да е изневерявала на президента, преди той да стане президент? Да е забременяла и да е дала детето на брат си и жена му?

— Бих си го помислил, само че преди около дванайсет години познавах Джейн Кокс и тогава тя не беше бременна.

— Около дванайсет години?

— През този период я виждах сравнително често. Не може да е майка на Уила, освен ако не лъжат за възрастта на детето.

Мишел поклати глава и продължи да чете. След още половин час извика:

— Обръщай колата!

Шон едва не се блъсна в някакъв зид.

— Какво има?

— Обръщай.

— Защо?

— Трябва да отидем на юг.

Шон пусна мигача и се приготви за обратен завой.

— Защо на юг?

Мишел заговори бързо, без да отделя поглед от папката, която четеше в момента.

— Трима дезертьори от един и същ адрес в Алабама с различни фамилни имена. Кърт Стивънс, Карлос Ривера и Даръл Куори. Трябвало е да се явят в базата си, за да ги транспортират за Ирак, но не са се явили. Военната полиция ги е търсила. Стара плантация, предполагам, на име „Атли“. Бащата на единия е Сам Куори, ветеран от Виетнам. Той е и собственикът. Не са открили и следа от тях.

— Добре, те са дезертирали от армията и са от един от вероятните щати, но дотук не виждам нищо достатъчно убедително.

— Разпитвали са Сам Куори, някоя си Рут Ан Мейкън и сина й Гейбриъл. И някакъв тип на име Юджийн.

— И какво от това?

— Обичам педантичността на военните — отвърна тя. — В доклада е записано, че Юджийн се е представил като принадлежащ към индианското племе коасати.

Шон сви рязко през всички ленти, съпроводен от гневни клаксони, и навлезе в първия изход. След две минути вече пътуваха по прекия път за Алабама.