Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— Не. Отиде си веднага след отварянето, както винаги.
— Чисти кошари?
— И наблюдава болните животни в нашето стопанство.
— Жилав човек! Носи джинси и гуменки?
— Има ли Мило някакви неприятности с полицията? Трудно ми е да повярвам. Много трудно е за вярване. Той е спокоен мъж, да знаете. Говори тихо и спокойно. Един добър и сигурен работник.
— Отговорете.
— Джинси и гуменки? Да. Това е Мило, добре. Винаги с бяла риза, джинси и гуменки. Тук има някаква шега.
— Имате ли някакъв негов адрес? Длъжен сте да го регистрирате, нали? Бих искал да видя вашите дневници, където фигурира името на Ландж.
— Сержанте, освен ако вие…
— Веднага, докторе. Бих искал да видя тези документи сега. По-зъл съм и от куче, уморен съм и вече губя търпение.
— И маниери!
— Също! — Болд искаше някак си да се извини. — На крак съм повече от трийсет часа непрекъснато, доктор Хил. Работя с фатално пределни срокове. — Болд направи гримаса — намек за двусмислието. — И освен това, нужно ми е нещо, което вие можете да ми дадете.
— Сега разбирам — каза Хил. — Вие сте оня, който води следствието по Кръстатия убиец. — Той изглеждаше като зашеметен. — О, боже господи, не…
— Имам нужда от вашата помощ.
Докторът кимна.
— Същият адрес! — каза Болд на Ла Моя.
— Пуснах им два фалшиви чека. Ландж получи парите в брой в „Райнер“ на Стоунуей.
Ла Моя кимна. Болд се обади по радиото и провери екипите по наблюдението. Все още никакъв знак от Ландж. Един от екипите беше близо до магазина на Четиридесет и шеста улица. Ландж трябваше да се появи всеки момент, за да се отчете. Те се надяваха.
Мениджър на банковия клон беше жена на около петдесет години, с рошава изрусена коса, тук-там прошарена с тъмни кичури на брюнетка по рождение. Блуза изцяло закопчана, вратовръзка — мъжка, тип „Дабъл Уиндзор“. Болд й обясни своята работа много внимателно. За пръв път от дълго време той се представи като служител на полицейската служба за специални задачи, свързан с това, което пресата бе нарекла „Кръстатия убиец“. Нямаше време за ползване на служебни канали и съгласувания — той се нуждаеше от нейната помощ незабавно. Тя поръча два телефонни разговора, след което и двамата седнаха и зачакаха. Тя се опита да проведе един малък разговор, но като видя умората на Болд, предпочете да си мълчи. Болд можа да дремне около пет минути, или по-скоро да поседи със затворени очи, защото постоянно чуваше досадно бръмчене на асансьорна музика от горните етажи. Нейният телефон иззвъня. Тя слушаше внимателно и си драскаше нещо като завъртулки, които трябваше да наподобяват цветя — никакъв талант — и после затвори телефона.
— Всичко е наред. Аз съм на ваше разположение — каза тя.
Няколко минути по-късно Болд разполагаше със същия стар адрес на Ландж. Телефонният номер зачертан, а до него написан нов на ръка. Болд си го записа. Преди да си тръгне, се досети да попита за още нещо.
— Вие му изпращате месечни уведомления, нали? Би трябвало да имате най-новия му адрес.
— Възможно е. Централният офис може би го има — каза тя. — Ние сме филиал. Центърът се занимава с всички уведомления, пощенски пратки и други подобни. Ние уреждаме само сделките. Това е всичко.
— Нямате ли го в компютъра?
Тя поклати глава.
— Не. В момента сме в процес на създаване на връзка с Центъра. Около Коледа ще бъде завършена и ще заработи. Това съвсем не означава, че не сме компютризирани. Разбира се, че сме, но само по отношение на разпечатки, отнасящи се до информацията за банковите смети. Това, което вие търсите, се извършва от Центъра.
— Бихте ли могли да се обадите? — попита Болд с очевидно нетърпение.
Тя изтръпна и сбърчи вежди.
— Добре — каза. — Щом е толкова важно. Но знайте, че това е нарушение на установения ред.
— Много ви моля!
Тя набра някакъв номер, каза какво иска и започна да навива един кичур коса на показалеца си, докато чакаше. След малко сви устни и кимна, като да искаше да каже: „Сигурно ще си навлека неприятности, но…“ и започна да пише. Затвори телефона и подаде на Болд листче хартия.
— Бяхте прав — каза. — Адресът е друг. Ще трябва да актуализирам моите данни.
— Не бих ви безпокоил, но… — каза Болд.
Ла Моя притвори прозореца. Болд получи разрешителното за обиск навреме, точно когато му съобщиха по радиотелефона, че Ландж току-що е пристигнал във „Видеомаркет“. Беше дванайсет и пет по обяд. Ландж получи пикапа и заявката за доставка и тръгна със заменената кола, очевидно без никакви смущения заради замяната на превозното средство. Две патрулни коли го следваха, както и едно ченге с десетскоростен велосипед, който имаше копие от заявката за доставка. Всякакви проблеми по наблюдението или нарушения на разписанието за доставките, трябваше да се съобщават незабавно. На Ландж беше предписано да се върне за допълнителни заявки за доставка на касети някъде между три и четири часа. Искането на Боби Гейнис за „Летните рицари“ трябваше да бъде във втората партида.