![12 те вятъра [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/0/12-te-vyatra-calibre-1-48-0-download.jpg)
12 те вятъра [calibre 1.48.0]
- Автор: Ривз-Стивенс Джудит и Гарфилд
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «12 те вятъра [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
- Където сигурно ще ни чакат - отбеляза Дейвид.
- Така е. Тогава... накъде да тръгнем? - Джес затаи дъх с надеждата, че спътникът ѝ ще измисли нещо. Начин да изпълнят обещанието ѝ към Никлас, Бакана и Морети.
- Към Антарктида.
- Как? Даже да бях сама, нямаше да успея.
- Тогава ще поискаме помощ.
- От кого?
- От някой, който също иска да иде там.
Корнуол, 7312 г. пр.н.е.
Корнуол, 7322 г. пр.н.е.
Атолът Хави, 7418 г. пр.н.е.
Малта, 7567 г. пр.н.е.
Патагония, 7794 г. пр.н.е.
Нощта беше ясна, но духаше леденостуден вятър. Тел ’Чон с усилие държеше кожуха си затворен, докато бавно напредваше в снега към общата къща.
Знаеше, че толкова късно акуилските работници от Никенк вече спят и несъмнено сънуват поредния снеговалеж, заради който утре няма да излизат никъде. Ала канските корабостроители и писари още работеха на светлината на лампи с китова мас, завързваха възли на пъстрите си въжета, за да регистрират продукцията на колонията. Будните можеха да бъдат опасни, защото докладваха директно на флотските майстори в Карт. Ако узнаеха за присъствието му там и чуеха слухове какво е направил, какво носи и какво замисля с другите учени, с тях щеше да е свършено.
Тел ’Чон почука и Солон му отвори вратата. Въведе го припряно вътре и пак я затвори, като я покри с пластове кожи, за да я изолира от ледения вятър. В общата стая беше топло и тя ходеше с непокрита глава. Намазаният ѝ с мас бръснат скалп лъщеше.
Другите шестима от тайното събрание чакаха на масата край огъня. Лампите хвърляха мъждукаща светлина по тъмните им лица. Пушекът от горящата мас се смесваше с богатия кипарисов мирис па гредите, стените и самата маса.
Никенк беше създаден, за да сече кипарисовите гори на тази земя, която един ден щеше да се нарича Патагония, и Белият остров зависеше от неговата продукция, първо за корабостроителниците, а с всяка изминала година и все повече за гориво.
- Носиш ли я? - попита Солон.
Тел ’Чон бръкна под кожуха си и измъкна кожената торба, от която извади своя скъпоценен и опасен товар. Беше увит в пурпурната тъкан на учен и той го остави на продълговатата дървена маса.
- Ето — каза Тел ’Чон. - Заплатих с кръв.
Той видя изражението на своите съзаклятници, разбрали, че слуховете са верни.
Холч разви плата и за миг всички в стаята зяпнаха в почуда златната книга от Залата на Пътешествениците. Досега никой не беше виждал такова нещо извън стените на Карт.
Холч внимателно прелисти златните страници, четейки йероглифите и изчисленията.
- Това доказва ли го? - попита той.
Тел ’Чон застана до огъня, за да се стопли. Вятърът виеше през каменния комин. Никой не помнеше толкова тежка зима.
- Цифрите са записани в книгата. Десетки поколения наред. И го доказват. Както подозирахме. И се бояхме.
Азотекай стана от масата и хвърли още дърва в огъня, който вдигна облаци пращящи искри. Съхцо като другите, тя беше загрижена за парадокса, пред който бяха изправени.
- Щом цифрите са записани от самите Пътешественици, защо учените не ги приемат? Ако един факт е доказан, защо някой го оспорва?
Тел ’Чон живееше в Карт и таеше, че влиянието, на което са изложени там учените, няма нищо общо с техните занимания.
- Промяната, която наблюдаваме, е доказан факт, но много скъп - рече на другите той. Непре-менно трябваше да проумеят, че ако картските учени приемат тяхното предложение, тамошният народ ще изпадне в тежко положение. Доставките на гориво и строителни материали от Никенк щяха да намалеят и гибелта щеше да настъпи по-рано от предсказаното.
Солон се приближи до него, сякаш също търсеше топлината на огъня. Носеше кожен панталон, риза и ярка жилетка като онези, които плетяха местните акуили. Изглеждаше странно в дрехи, които не са предназначени за истинска личност.
- Боиш се, че ако успеем да ги убедим, може да станем причина за гибелта на собствената си родина, така ли?
- Гибелта и без друго ще дойде. - Тел ’Чон посочи книгата на Пътешествениците. — Морето се надига, сушата се променя. Не за един кайски живот, но Пътешествениците са го видели навремето, също както сега го виждаме ние. Ако предприемем тези действия, когато гибелта настъпи, поне няма да бъде изгубено всичко. Ако не сторим нищо, ще настъпи краят на всичко, което представляваме, на всичко, в което може да се превърнем.