Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
169
КАЛИФОРНИЯ
Тес Уилкинс оставя тубата в караваната и се връща в бараката. Ръцете ѝ вонят на бензин. Отива до мивката, насапунисва ги и се измива.
Подсушава ги в хавлията, хвърля я на пода и се приближава към оръфания диван. Взема една възглавница и я увива около дулото на пистолета. На по-малко от половин метър от нея Джейд Фалън се е свила в другия край дивана. Ръцете на хлапето още са вързани зад гърба му, устата е запушена с кърпа, на главата му е нахлупена качулка. Толкова е неподвижно, че Тес решава, че спи.
Или вече е мъртво.
Може би се е задушило. Тес се взира в гръдния кош на малката и забелязва, че се повдига и спуска.
Жалко.
Ако момичето беше мъртво, щеше да подпали мястото и да изчезне. През последните минути беше започнало да ѝ се гади от мисълта за това, което трябва да направи. Дори се бе замислила дали да не остави момичето живо. Идеята все още се върти в главата ѝ. Допада на съвестта ѝ, но не и на инстинкта ѝ за самосъхранение. А Тес Уилкинс живее според законите на самосъхранението.
Преглъща тежко, вдига заглушеното оръжие и поглежда встрани, докато гръмва Джейд в главата. По-шумно е, отколкото е очаквала, и откатът е по-мощен от предвиденото.
После усеща болка и осъзнава, че не само тя е стреляла. Някой друг е стрелял по нея. Огънят се разпростира в гърдите ѝ. Залита напред и вижда на прага дребна слаба жена с протегнати ръце, които стискат пистолет. Сигурно е стреляла в същия миг, в който и тя. Уилкинс кашля кръв, докато се стоварва на пода. Поне уби хлапето. Един свидетел по-малко срещу Крис.
170
БОЛНИЦАТА „САН ХОАКИН“, СТОКТЪН
Елеонора Фрачи следва писъците. Намира две самотни ченгета в рентгеновото отделение, които се опитват да удържат вълната от паникьосани пациенти. Показва картата си на по-възрастния полицай.
– Търся Амбър Фалън, тийнейджърка, дъщеря на колежка.
Той поклаща глава.
– В спешното е, оперират я.
– Какво е станало?
– Някакъв тип се вмъкнал в рентгена, прострелял една сестра, преследвал момичето по коридора и стрелял, преди да разбие аварийния изход и да изчезне.
– Сериозно ли е ранена?
Той свива рамене:
– Не знам. Предполагам, че да.
Елеонора се намръщва. Тръгва към кръвта, размазана по пода пред вратата на рентгеновия кабинет. Приближава и вижда тялото на сестрата. Обърнато е. Има петна по пода, където някой се е опитвал да я спаси. От мястото тръгват кървави следи от стъпки. Малки отпечатъци. На жена, не на мъж. Без съмнение някой професионалист, който е знаел, че след като смъртта е установена, тялото трябва да бъде оставено in situ1 за полицаите и криминалистите.
Поглежда раната от куршума. Излязъл е през гърдите и изглежда, че е стреляно от не повече от метър разстояние. Трябва да си истински изрод, за да убиваш така. Да си убивал и преди. Да не чувстваш нищо, когато погледнеш в очите на друго човешко същество и отнемеш живота му.
Елеонора се прекръства и казва бърза молитва за душата на мъртвата жена, после се обръща отново към полицая.
– Някой даде ли описание на стрелеца?
Мъжът посочва камерата над рецепцията.
– Преглеждаме записите. Това бебче тук трябва да го е хванало доста добре.
– Точно това искам и аз – казва Елеонора, – да го хвана.
– Наредете се на опашката – казва висок тъмнокос мъж, който се появява изненадващо на няколко метра зад нея.
Тя го поглежда подозрително.
– Аз съм Рос Грийн, предполагам, че вие сте агент Фрачи – посочва дъното на коридора. – Може ли да поговорим отвън?
1 In situ – латинска фраза, която означава буквално „на място“ – б. р.
171
КАЛИФОРНИЯ
Агентът на ТСОА Ив Гарет издърпва тялото на жената встрани от дивана, за да стигне до момичето.
От здраво завързаната качулка на главата ѝ се стича кръв. Тя развързва връзките и внимателно сваля плата.
Джейд е в безсъзнание, неконтактна. Устата ѝ е запушена.
Ив предполага, че раната е засегнала слепоочните или теменните кости от лявата страна на главата. Сваля лентата от устата, поставя пръстите си сред реката от кръв и проверя за пулс. Не напипва нищо.
Доближава ръка до устата на момичето и не усеща дъх. Но не смята да се отказва. Натиска копчето на радиостанцията.