Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
161
САН РАМОН, КАЛИФОРНИЯ
Докато се мята на кросфайъра и подкарва като луда към Сан Рамон, Елеонора Фрачи мисли за Мици. По-конкретно за онзи ден, когато се срещнаха за първи път в отдела и Фалън вдигна снимката на дъщерите си от екскурзията до „Дисниленд“. Никога не беше виждала някой да гледа една снимка с толкова гордост. В момента повече от всичко ѝ се иска да види на бюрото нова снимка – на Мици и момичетата ѝ с Мики Маус например. По дяволите, може даже да отиде с тях и да ги снима лично.
Шофира с една ръка на волана, докато с другата вкарва адреса на болницата в сателитната навигация. Екранът ѝ показва, че се намира на осемдесет километра и петдесет минути път. Idiota! Тези машинки са пълни боклуци. Сигурна е, че ще вземе разстоянието за трийсет. Старият шестскоростен крайслер има трилитров шестцилиндров двигател под яркочервения си капак, а ограничителят му е отстранен.
Когато стига до шосе 1– 680, вече е вдигнала сто и петдесет. „Сан Рамон Сентръл Парк“, „Бишъп Ранч Опън Спейс“,. Атан Даунс и Дъблин Хилс са размазани петна в далечината през прозореца ѝ.
После трафикът се закучва.
На магистралата „Доналд Д. Дойл“ пътят се превръща в паркинг. Шофьорите надуват клаксони. По местното радио съобщават, че има задръстване на кръстовището с „Артър Х. Брийд“, откъдето минава маршрутът ѝ.
Елеонора включва сирените и светлините. Колите се отдръпват, за да ѝ направят път, но са ѝ нужни десет минути, преди да завие по булевард „Дъблин“ и да поеме по успоредния път на задръстването.
Пред себе си вижда опашка от коли, явно и други са имали същата идея. Пуска отново сирените и светлините. Навигацията ѝ съобщава, че ще стигне до края на булеварда и трябва да се качи отново на магистралата след километър и половина.
Елеонора взема радиостанцията и се обажда на Донован.
– В задръстване съм. Положението наистина е зле.
– Колко зле е това „наистина зле“?
Италианката поглежда пред себе си и трепва.
– Все още съм на около половин час разстояние. По-добре накарай местните полицаи да отидат в болницата, докато се добера дотам.
Донован не отговаря, но Елеонора е сигурна, че чува как шефката ѝ изпсува, точно преди да тръшне телефона.
162
БОЛНИЦАТА „САН ХОАКИН“, СТОКТЪН
Крис Уилкинс брои секундите.
Указанията на Марчети бяха пределно ясни – да отведе момичето до болницата и да изчака там. Ако не получи обаждане до половин час, да убие хлапето и да накара Тес да направи същото с другото.
Не че има нещо против.
Убийството винаги е било част от плана. Само че никога не си е представял, че ще го прави в болница в Стоктън.
Пуска монети в кафемашината и поглежда часовника си.
Две минути.
Ако не получи обаждане на сто и двайсетата секунда, ще се върне в спешното, ще намери момичето и ще пусне един куршум в главата му. Вече бе зарязал наетия седан, в случай че ФБР са го проследили, бе разбил една кола от служебния паркинг и я беше оставил готова за бягството.
Шейсет секунди.
Кафето има отвратителен вкус. Отпива последната глътка, после хвърля чашата в кошчето и се запътва към тоалетната. Влиза в една от кабинките, пикае и съблича черното си пилотско яке. То е с две лице. Когато се обърне, става червено и изглежда напълно различно.
Часовникът на китката му избипква. Време е. Проверява пистолета и излиза от кабинката. В тоалетната няма никой друг. Звънва на Тес.
– Аз съм.
– Здрасти.
– Няма обаждане. Направи го.
Тя се поколебава.
– Добре.
Огледалото над мивките показва отражение на закоравял убиец. Погубил е множество хора. Но никога дете.
Казва си, че има първи път за всичко, и се запътва към вратата.
163
КАЛИФОРНИЯ
Тес Уилкинс поглежда към младото момиче на дивана, вързано и с качулка на главата.
Знае какво трябва да направи и какъв е рискът, ако не го стори. Мъртвите заложници не разказват истории на полицаите. Живите създават проблеми. Отива в мръсната спалня и събира малкото им разпилени тук-там вещи. Мята дрехите в сака, после влиза в банята.
Четките за зъби, пастата, сапунът, боята за коса, бръснарските принадлежности и спреят също влизат в багажа.
В кухнята изпразва кошчето на пода. Няма кой знай какво, само няколко пакета от бързи закуски и хартиени кърпички. Под микроскоп обаче вътре ще се намери достатъчно ДНК, за да изпрати нея и любимия ѝ за дълго в затвора. Разпръсква добре всичко, после отива до четиридесетлитровата туба, която Крис е оставил до вратата. Отваря капака, навежда я колкото ѝ е възможно и излива бензина.