Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
– Мога да го направя. Ще звънна в офиса.
– Добре. Дайте ми номера си и ще тръгвам. Ако открия нещо, ще ви се обадя.
Тя вади визитка от дънките си.
– Къде отивате?
– На юг.
– Мексико?
– Аха. Ако кара бързо и без спиране, е на шест часа оттук. Трябва да покрия всички варианти.
174
КАЛИФОРНИЯ
Полетът от Маунт Диабло до площадката за хеликоптери на болница „Джон Муир“ отнема няколко минути.
Ив Гарет лети с Джейд. Остава с нея, докато парамедиците я вкарват в спешното отделение. Когато вратата на операционното крило се затваря, покрай нея минава екип с носилка за тялото на мъртвата похитителка.
Агентката на ТСОА се почиства в тоалетната и се кани да си тръгне, когато един млад лекар с набола брада я хваща за рамото.
– По-добре изчакайте; шерифът ще иска да поговори с вас.
Тя избутва ръката му.
– Не ме докосвайте!
– Извинявам се – лекарят веднага дръпва ръката си. – Просто си върша работата.
Брюнетката бърка в джоба си и вади фалшива лична карта.
– Аз съм частен детектив. В службата му вече имат номера ми – казва тя и се запътва към изхода.
– Почакайте!
Ив спира и се намръщва.
– Моля ви. Има ли нещо, което можете да ми кажете за стрелбата – нещо, което ще ни помогне в лечението на жертвата?
Тя му казва малкото, което знае.
– Имате време, не е минал критичният срок. Бях там, когато я простреляха – не може да спре угризенията, които я измъчват. – Ако бях пристигнала секунди по-рано, хлапето изобщо нямаше да е ранено.
Той я успокоява.
– Парамедиците казват, че сте свършили чудесна работа. Дали сте ѝ шанс.
– Направих всичко по силите си.
Лекарят вади химикалка и се кани да запише нещо в папката, която носи.
– Колко време ѝ правихте изкуствено дишане?
– Пет-шест минути. Но ми се сториха много повече.
– Винаги е така – кимва той и отбелязва данните в папката. – Колко време мина, докато ѝ сложат кислородната маска?
– По-малко от десет минути. Все още ѝ оказвах помощ, когато пристигнаха.
– Това е добре. Липсата на кислород винаги е опасна за мозъка.
– Казахте „шанс“. Мислите ли, че ще се пребори?
Лекарят обмисля как да отговори и накрая решава да е откровен.
– Обикновено е трудно да се оцелее след рана в главата.
Лицето ѝ помръква.
– Но в този случай куршумът не е минал право през главата – продължава той и ѝ показва с китка траекторията на изстрела. – Детето е загубило голяма част от скалпа и костта, но не и от мозъка.
– Значи ще се оправи?
– Не мога да кажа. Бързата ви намеса и това, че не е била лишена задълго от кислород, са големи плюсове. В момента се борят с шока и раната, така че все още е далеч от оправянето. Но се държи и ако е борец, няма невъзможни неща.
– Със сигурност е борец. Свършихме ли?
– Да, благодаря ви.
Ив излиза през главния вход. Забелязва подредените отпред таксита, мята се на едно и се връща обратно на местопрестъплението. Ако има късмет, ще намери някакви следи къде може да е отишъл другият похитител.
175
КАРДИГАН, УЕЛС
На регистрационния номер на уникалния, правен по поръчка мерцедес бенц М клас пише SCV 1 – Stato della Citta del Vaticano – и той се движи изключително бавно дори по стандартите на провинциалния трафик.
Бавно, но съвършено навреме.
Папамобилът поема от импровизираната площадка за хеликоптери по А487 към препълнените с хора улици на Кардиган. Светият отец наблюдава обожанието зад бронираните стъкла и топло приветства колкото е възможно повече поклонници.
Невидимите пръстени на международната охрана са на линия, когато колата спира. Най-близо е Швейцарската гвардия, охраната на Ватикана, след това са британските тайни служби, а зад тях – агентите на Оуен.
Когато новият папа излиза от задната седалка на колата и слиза по хидравлично спускащите се стъпала, сред хладния уелски въздух се разнасят оглушителни приветствия. Той се усмихва и се оглежда, после коленичи и целува земята.
Изправя се и възгласите стигат до нови висини. Тръгва към предварително уговореното място, където вече го очакват седемгодишно момченце и осемгодишно момиченце в нови училищни униформи.
Папата се привежда и разговаря с тях. Следва експлозия от светкавици на фотоапарати. Момчето му поднася Библия, момичето – букет цветя. Още светкавици. Вълната от възгласи и ръкопляскания го съпровожда по червения килим към охранявания вход на църквата.