Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
– И аз те обичам, мамо – момичето се разплаква. Вече не може да сдържи сълзите си, сълзи на облекчение, сълзите от шок.
– Не плачи, съкровище, сега вече трябва само да се държиш. Почини си и прави каквото ти кажат лекарите. Чуваш ли ме?
– Да, да... – Амбър издухва носа си в кърпичката, която сестрата ѝ подава. – Мамо, Джейд добре ли е?
– И тя ще бъде добре – Мици поглежда към Далтън, но този път няма успокоително кимване. – Ние сме Фалън, нали така? А знаеш, че момичетата Фалън винаги побеждават.
166
БОЛНИЦАТА „САН ХОАКИН“, СТОКТЪН
В приемната на спешното има празна седалка, на третата редица отзад, четвъртата от края. Крис Уилкинс настанява едрото си тяло на сивия пластмасов стол.
Това е идеалното място да седи и да наблюдава.
Чува как викат разни имена. Болни хора влизат зад отделените със завеси кутийки, за да бъдат прегледани от изтощените лекари. Минават носилки, натоварени с пациенти, със закачени подвижни системи. Минута след минута сцените се повтарят.
Той наблюдава и слуша. Накрая я вижда. Една сестра е прегърнала Амбър, а от другата ѝ страна е застанала облечена в костюм жена, която я води по коридора.
Уилкинс пуска вестника, който не чете, и се изправя. Окачените за тавана табели сочат различни отделения. Отдръпва се, за да не го видят.
Надолу по коридора групичката, която следи, се насочва към място, отбелязано с табела „Рентген“.
Уилкинс тръгва бавно по коридора и застава на прага. Отделението е претъпкано с болни, чакащи за преглед. Жената с костюма говори с рецепционистката и минават направо. Уилкинс влиза в коридора и проверява пътищата си за бягство. Или обратно по пътя, по който е дошъл, или през врата с надпис „Авариен изход“. По негови спомени тя ще го отведе близо до служебния паркинг и колата, която бе разбил.
Влиза в приемната, като държи главата си сведена надолу, за да не го види сестрата зад бюрото.
Когато наближава затворените двойни врати, чува как тя се провиква зад него:
– Извинете, господине! Не може да влизате там.
Той бута вратата.
Две жени се обръщат и го поглеждат. Очите му обхождат стаята. Момичето на Фалън не е тук. Не я вижда никъде.
Сестрата се доближава до него.
– Сър, трябва да изчакате навън.
Поставя дясната си ръка на рамото му и се опитва да го избута.
Той я изблъсква.
– Къде е момичето? Момичето, с което бяхте.
Думите му стряскат жената в костюма.
– Кой сте вие?
Той разтваря якето си, за да видят пистолета.
– Аз съм федерален агент. Изпратиха ме да я пазя.
И двете изглеждат облекчени.
– Току-що отиде до тоалетната – обяснява сестрата. Лицето ѝ светва, когато забелязва момичето през рамото на Уилкинс. – Ето я!
Амбър вижда погледа на сестрата. И мъжа.
Разпознава го веднага.
Той започва да се обръща.
Тя сграбчва дръжките на една количка до вратата и я блъска към него. Металните ѝ колела се удрят в пищялите му. Уилкинс изгубва равновесие и пада.
– Това е той! – крещи Амбър. – Мъжът, който ме отвлече.
Затичва се по коридора.
Уилкинс не е изгубил нито пистолета, нито целта си. Изправя се на крака. Сестрата се опитва да му препречи пътя.
Той я прострелва в гърдите и прекрачва тялото.
Всички наоколо пищят. Втурва се в чакалнята, десният глезен го боли ужасно. Рецепцията е задръстена от уплашени хора.
– Разкарайте се от пътя ми! – Размахва оръжието и всички се дръпват встрани.
В коридора зърва Амбър, която тича между хората. Стреля два пъти високо нагоре и част от тавана пада. Всички освен момичето се просват на пода или се долепват до стените. Зад него се включва аларма. Той я пренебрегва и се опитва да не прибърза с изстрела. Тя е на около двайсет метра пред него и тича, криволичейки наляво и надясно. Умно хлапе.
Но не достатъчно умно. Натиска спусъка.
В коридора отеква гръм. Амбър разперва ръце и се просва на пода по лице.
Пред него пак се включва аларма. В коридора се появяват още хора. Идват от другата посока. Трябва да се махне оттук. Трябва да стигне до паркинга и до колата.
Уилкинс стреля още веднъж по тялото в пода и побягва.
167
ЛОНДОН
Повече от всичко Мици иска да се изкъпе. Изчаква медиците да закърпят рамото ѝ и да ѝ бият укрепващи инжекции, после грабва луксозната бяла хавлия от медната закачалка на гърба на скъпата букова врата и казва на всички да се пръждосват.
Банята на частната стая, в която я лекуват, има един от онези луксозни душове, които е виждала само в скъпите хотели.