Пантерата

— Пет часа скука, две минути чист ужас — отвърна Бренър. — Безпилотните самолети свършиха чудесна работа. Сигурността по пътищата бързо отива по дяволите.

— Говорих с Ед Питърс — каза Дъг Ренълдс от ДСС. — Няма нищо против хората ти да пренощуват тук. Не е щастлив от това, но го приема. Междувременно пуснах искане до йеменските власти за военен ескорт обратно до Сана.

— При нормални обстоятелства не бих го приел, но този път няма да откажа, ако се уреди — отвърна Бренър. — Ако обаче ни предложат полицейски ескорт от Национална сигурност, независимо дали срещу пари, или безплатно, отговорът е не.

— Особено ако е капитан Дамадж — обадих се аз.

Бък и Бренър се разсмяха. Виждате ли? Те не ми бяха ядосани.

— Кой е капитан Дамадж? — поинтересува се Дъг.

— Офицер от БНС, с когото се срещнахме по пътя — отвърна Бък. — Докладвах за случая по сателитния телефон. Джон му каза да си го начука — обясни той, извини се на трите дами за грубия ми език и добави: — За съжаление не знаехме, че капитан Дамадж знае английски.

Всички здравата се посмяхме.

— Страната е на път да зацикли тотално — каза Бък на колегите ни в случай, че не го знаят.

— Е, поне ще спрат с идиотщините си — отвърна Бетси Колинс.

Както вече казах, а и както бях видял при предишното си посещение тук, отношенията ни с нашите йеменски съюзници не са добри. Американците възприемат йеменците като корумпирани, коварни и некадърни, а йеменците знаят какво си мислим за тях. Нямам представа какво си мислят те за нас, но не е трудно да се предположи.

И за да станат нещата още по-хубави, ние сме разтеглени толкова много, че едва успяваме да изпълним мисията си и да се защитаваме от враговете си, без да споменаваме йеменските си съюзници.

Безалкохолните пристигнаха и Дъг вдигна тост.

— Да посрещнем нашите гости с добре дошли и да им пожелаем много успех в мисията им. Каквато и да е тя.

Това предизвика малко конспиративен кикот. Приемливото отричане е важно за тайните операции.

Не мислех, че ще ни се наложи да имаме много вземане-даване с хората от Аден, след като тръгнем да търсим Пантерата: като при повечето тайни операции, щяхме да действаме предимно самостоятелно. Но пък макар че можеше никога повече да не ги видим, те можеха да ни видят, ако бъдат включени в някое отделение за разпознаване и прибиране на трупове. Я стига с тия мрачни мисли.

— Как е пациентът ви? — обърна се Дъг към Клеър.

— Ще се оправи — отвърна тя. — Но ще трябва да видя дали не се нуждае от шевове. И раната не бива да се замърсява.

— Инфекциите тук са страшни — обади се капитан Мак. — Цялата тази страна е като заразно отделение.

Иначе казано, кенеф.

Лайл Манинг, командирът на специалния отряд на ФБР, смени темата:

— Малко сме загрижени покрай съобщенията, че Ал Кайда може да предприеме атака срещу този хотел.