Споделен живот
- Автор: Пико Джоди
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-87-7
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Споделен живот». Краткое содержание книги:
Една житейска драма, която може да сполети всеки. Как ще постъпите, ако сте на мястото на майката, на бащата, на Ана, на Кейт, на адвоката, на съдията?… Джоди Пико, сама изправяла се пред подобна дилема, търси отговори на невъзможни въпроси. Поставя ги и на читателя, изпитва неговите чувства, предизвиква откровеността му, завладява мислите му и създава роман, който разтърсва, но и пречиства човешкото у всеки от нас.
— А някога е бил едно от най-широко използваните лекарства — отбелязвам. — С катастрофални странични ефекти. И като говорим за това… даряването на бъбрек — процедурата свързана ли е с рискове?
— Не по-големи, отколкото повечето операции — отговаря доктор Чанс.
— Възможно ли е Ана да умре от усложнения при въпросната операция?
— Крайно необичайно е, господин Александър.
— Е, добре, нека предположим, че Ана понесе процедурата идеално. Как това, че има само един-единствен бъбрек, ще й се отрази на останалата част от живота й?
— Няма да й се отрази — отговаря лекарят. — Точно това е най-хубавото.
Подавам му листовка, взета от отделението по нефрология на собствената му болница.
— Бихте ли прочели оцветеното с маркер?
Той отново си слага очилата.
— Увеличен шанс за високо кръвно налягане. Възможни усложнения при бременност — доктор Чанс вдига поглед. — Донорите се съветват да се въздържат от контактни спортове, за да елиминират риска от увреждане на единствения им останал бъбрек.
Преплитам пръсти зад гърба си.
— Знаехте ли, че Ана играе хокей в свободното си време?
Той се обръща към нея.
— Не, не знаех.
— Вратар е. От години — оставям го да осмисли какво означава. — Но понеже донорската процедура е хипотетична, нека се съсредоточим върху онези, които вече са се случили: инжекциите с фактор растеж, даряването на лимфоцити, костния мозък — всички тези безброй лечения, на които Ана е била подложена. Според експертното ви мнение, докторе, какво твърдите — че Ана не е понесла никаква значителна медицинска вреда от въпросните процедури?
— Значителна ли? — той се поколебава. — Не.
— А получила ли е от тях някаква значителна полза?
За един дълъг миг очите на доктор Чанс остават приковани в мен.
— Разбира се — отговаря ми. — Тя спаси сестра си.
С Ана обядваме на горния етаж в съдебната палата, когато влиза Джулия.
— Това частно парти ли е?
Ана й махва да влезе и Джулия сяда, без дори да ме погледне.
— Как си? — пита я.
— Добре — отговаря Ана. — Просто искам да свърши.
Джулия отваря пакет дресинг за салата и го излива над обяда, който си е донесла.
— Ще свърши, преди да си се усетила.
Изрича го и хвърля поглед към мен. Кратък.
Това е достатъчно, за да си спомня аромата на кожата й и мястото под гърдата й, където има бенка във формата на полумесец.
Внезапно Ана се изправя.
— Ще изведа Съдия на разходка — оповестява тя.
— Как ли не! Навън все още има репортери.
— Тогава ще го разходя в коридора.
— Не можеш. Трябва само аз да го разхождам, част от обучението му.
— В такъв случай ще отида да се изпишкам — решава Ана. — Това все още ми е позволено да го правя сама, нали така?
Излиза от съвещателната зала, оставя Джулия, мен и всичко, което не биваше да се случва, но се случи.
— Нарочно ни остави сами — осъзнавам.
Джулия кимва.
— Тя е умно хлапе. Умее да чете по лицата на хората, и то много добре — после оставя пластмасовата си вилица. — Колата ти е задръстена с кучешка козина.
— Знам, знам. Откога моля Съдия да я събира на опашка, но никога не ме слуша.
— Защо просто не ме събуди?
Ухилвам се.
— Защото бяхме хвърлили котва в зона „Не събуждай“.
Джулия обаче дори не се усмихва.
— За теб миналата нощ шега ли беше, Камбъл?
В ума ми изниква старата поговорка: „Искаш ли да разсмееш Бог, направи си план“. И понеже съм страхливец, сграбчвам кучето за каишката.
— Трябва да го разходя, преди да ни повикат обратно в съда.
Гласът на Джулия ме следва до вратата:
— Не ми отговори.
— Повярвай ми, не искаш да чуеш отговора — отвръщам. Не се обръщам. Така поне не виждам лицето й.
Съдия Дисалво ни освобождава в три часа поради седмичния си сеанс по хиропрактика33. Извеждам Ана във фоайето, за да потърсим баща й, но Брайън е изчезнал. Сара се оглежда наоколо изненадана.
— Сигурно са му се обадили за пожар — казва тя. — Ана, аз ще…
Но аз слагам ръка на рамото на Ана.
33
Лекуване на проблеми, свързани с мускулите и костите, посредством манипулации на гръбначния стълб — бел.прев.