Споделен живот
- Автор: Пико Джоди
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-87-7
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Споделен живот». Краткое содержание книги:
Една житейска драма, която може да сполети всеки. Как ще постъпите, ако сте на мястото на майката, на бащата, на Ана, на Кейт, на адвоката, на съдията?… Джоди Пико, сама изправяла се пред подобна дилема, търси отговори на невъзможни въпроси. Поставя ги и на читателя, изпитва неговите чувства, предизвиква откровеността му, завладява мислите му и създава роман, който разтърсва, но и пречиства човешкото у всеки от нас.
Изправям се с ръце в джобовете.
— Бихте ли съобщили на съда как семейство Фицджералд се е консултирало с екипа за предимплантационна генетична диагностика, за да заченат Ана?
— След като изследвахме сина им и установихме, че е несъвместим като донор на Кейт, разказах на семейство Фицджералд за друго семейство, с което бях работил. Бяхме изследвали всички братя и сестри на пациента, но никой не беше подходящ, после майката забременя по време на лечението и това дете беше идеално съвместимо.
— Предложихте ли на семейство Фицджералд да създадат генетично програмирано дете, което да се превърне в донор на Кейт?
— Абсолютно не — отвръща оскърбен Чанс. — Просто обясних, че дори ако нито едно от съществуващите деца не е съвместимо, не означава, че едно бъдещо дете няма да е.
— Обяснихте ли на семейство Фицджералд, че детето, генетично програмирано така, че да е идеално съвместимо, ще трябва да е на разположение за лечението през целия живот на Кейт?
— Когато го обсъждахме, говорехме за една-единствена трансплантация, на кръв от пъпната връв — свидетелства доктор Чанс. — Следващите донорски процедури се наложиха, защото Кейт не реагира на първата. И защото предлагаха по-обещаващи резултати.
— И така, ако утре учените измислят процедура, която ще излекува рака на Кейт, ако Ана само си отреже главата и я даде на сестра си, бихте ли го препоръчали като решение?
— Не, разбира се. Никога не бих препоръчал лечение, което би изложило на риск живота на друго дете.
— През последните тринайсет години не сте ли правили точно това?
Лицето му се стяга.
— Нито едно от леченията не е причинило дългосрочни вреди на Ана.
Изваждам от куфарчето си лист и го подавам на съдията, а после и на доктор Чанс.
— Бихте би прочели подчертаното?
Той си слага очила и прочиства гърлото си.
— „Разбирам, че анестезията включва потенциални рискове. Тези рискове може да включват, но не са ограничени до: неблагоприятни реакции към лекарствата, възпалено гърло, поражения върху зъбите, пломбите и протезите, поражения върху гласните струни, респираторни проблеми, лека болка и дискомфорт, загуба на усещания, главоболия, инфекции, алергични реакции, съзнание по време на обща анестезия, жълтеница, кървене, поражения на нервите, тромбове, сърдечен пристъп, мозъчни увреждания и дори загуба на телесни функции или на живот“.
— Запознат ли сте с този документ, докторе?
— Да. Това е стандартното съгласие за хирургическа процедура.
— Бихте ли ни казали кой е пациентът, подложен на процедурата?
— Ана Фицджералд.
— И кой е подписал съгласието?
— Сара Фицджералд.
Залюлявам се на пети.
— Доктор Чанс, при анестезия съществува риск от доживотни увреждания или смърт. Това определено са доста силни дългосрочни въздействия.
— Точно затова е документът за съгласие. За да ни защити от хора като вас — реагира той. — Реално погледнато, рискът е извънредно малък, а процедурата за даряване на костен мозък е съвсем проста.
— Защо Ана е била упоена за една толкова проста процедура?
— Защото така е по-малко травмиращо за децата, а и няма да се въртят толкова.
— А след процедурата Ана изпита ли болка?
— Може би малко — отговаря доктор Чанс.
— Не си ли спомняте?
— Оттогава мина много време. Сигурен съм, че дори и самата Ана го е забравила досега.
— Така ли мислите? — обръщам се към Ана. — Да я попитаме ли?
Съдия Дисалво скръства ръце на гърдите си.
— Като говорим без рискове — продължавам без пауза, — бихте ли ни казали нещо за изследванията върху дългосрочните ефекти на фактора растеж, който Ана е вземала на два пъти преди извличането на части от тялото й за трансплантация?
— Теоретично не би трябвало да има никакви дългосрочни последствия.
— Теоретично — повтарям. — Защо теоретично?
— Защото проучването е проведено върху лабораторни животни — признава доктор Чанс. — Последствията върху хората все още се проследяват.
— Колко успокоително!
Той свива рамене.
— Лекарите нямат навика да предписват лекарства с потенциала да предизвикват бъркотия.
— Чували ли сте някога за талидомид, докторе? — питам.
— Разбира се. Всъщност неотдавна талидомидът се завърна като средство в борбата с рака.