Споделен живот

— През последните тринайсет години не сте ли правили точно това?

Лицето му се стяга.

— Нито едно от леченията не е причинило дългосрочни вреди на Ана.

Изваждам от куфарчето си лист и го подавам на съдията, а после и на доктор Чанс.

— Бихте би прочели подчертаното?

Той си слага очила и прочиства гърлото си.

— „Разбирам, че анестезията включва потенциални рискове. Тези рискове може да включват, но не са ограничени до: неблагоприятни реакции към лекарствата, възпалено гърло, поражения върху зъбите, пломбите и протезите, поражения върху гласните струни, респираторни проблеми, лека болка и дискомфорт, загуба на усещания, главоболия, инфекции, алергични реакции, съзнание по време на обща анестезия, жълтеница, кървене, поражения на нервите, тромбове, сърдечен пристъп, мозъчни увреждания и дори загуба на телесни функции или на живот“.

— Запознат ли сте с този документ, докторе?

— Да. Това е стандартното съгласие за хирургическа процедура.

— Бихте ли ни казали кой е пациентът, подложен на процедурата?

— Ана Фицджералд.

— И кой е подписал съгласието?

— Сара Фицджералд.

Залюлявам се на пети.

— Доктор Чанс, при анестезия съществува риск от доживотни увреждания или смърт. Това определено са доста силни дългосрочни въздействия.

— Точно затова е документът за съгласие. За да ни защити от хора като вас — реагира той. — Реално погледнато, рискът е извънредно малък, а процедурата за даряване на костен мозък е съвсем проста.

— Защо Ана е била упоена за една толкова проста процедура?

— Защото така е по-малко травмиращо за децата, а и няма да се въртят толкова.

— А след процедурата Ана изпита ли болка?

— Може би малко — отговаря доктор Чанс.

— Не си ли спомняте?

— Оттогава мина много време. Сигурен съм, че дори и самата Ана го е забравила досега.

— Така ли мислите? — обръщам се към Ана. — Да я попитаме ли?

Съдия Дисалво скръства ръце на гърдите си.

— Като говорим без рискове — продължавам без пауза, — бихте ли ни казали нещо за изследванията върху дългосрочните ефекти на фактора растеж, който Ана е вземала на два пъти преди извличането на части от тялото й за трансплантация?

— Теоретично не би трябвало да има никакви дългосрочни последствия.

— Теоретично — повтарям. — Защо теоретично?

— Защото проучването е проведено върху лабораторни животни — признава доктор Чанс. — Последствията върху хората все още се проследяват.

— Колко успокоително!

Той свива рамене.

— Лекарите нямат навика да предписват лекарства с потенциала да предизвикват бъркотия.

— Чували ли сте някога за талидомид, докторе? — питам.

— Разбира се. Всъщност неотдавна талидомидът се завърна като средство в борбата с рака.