Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
И Хиро изскача на обляната в червеникава светлина главна улица на Общината — тунел от трепкащо, пулсиращо логло, през което черни силуети спринтират като окъсняла сперма по старите фалопиеви тръби, стиснали в ръце остри ръбести предмети. Това са „Твърдата ръка на закона“. В сравнение с тях средното МетаЧенге прилича на Рик Горския.14
Време за гаргойлване. Хиро включва всичко: инфрачервеното зрение, радарът с милиметрови вълни, обработката на заобикалящите го звуци. Инфрачервеното зрение не върши кой знае каква работа при тези обстоятелства, но радарът улавя всички оръжия, подчертава ги в ръцете на хората от „Твърдата ръка на закона“, идентифицира ги по марка, модел и тип амуниции. Всички са напълно автоматични.
Но на „Твърдата ръка на закона“ и на новите южноафриканци не им трябва радар, за да видят катаната на Хиро, от която капе кръв и гръбначна течност.
Музиката на Виталий Чернобил и „Стопените“ реве от калпавите тонколони навсякъде. Това е първият им сингъл, влязъл в класацията на „Билборд“, със заглавие „Сърцето ми е димяща дупка в земята“. Програмата за звука го свежда до по-сносни децибели и изравнява гадните изкривявания от тонколоните, така че той чува по-ясно как пее съквартирантът му. Което прави всичко това да изглежда особено сюрреалистично. Просто изтъква, че Хиро е извън стихията си. Не му е мястото тук. Загубен сред биомасата. Ако на света съществуваше справедливост, той би могъл да скочи в тонколоните и да литне по жиците като дигитално духче, да проследи мрежата чак до Ел Ей, където му е мястото — там, на покрива на света, откъдето идва всичко, — да черпи Виталий едно питие и да се мушне във футона си.
Нещо ужасно става с гърба му и той залита безпомощно напред. Все едно го масажират със сто остри чука. В същото време жълта светлина залива логлото. В очилата му блясва крещящо червено изображение, което го информира, че милиметровият радар е уловил поток от куршуми, насочен към него — бихте ли искали да знаете откъде идват, господине?
Хиро току-що е бил прострелян в гърба с картечен откос. Бронежилетката е отблъснала всички куршуми и те са нападали по земята, но при това са пукнали около половината му ребра от онази страна на тялото му и са наранили няколко вътрешни органа. Той се извръща — боли.
„Твърдата ръка на закона“ са се отказали от куршумите и са изкарали ново оръжие. Така пише в очилата на Хиро: КОРПОРАЦИЯ „ПАСИФИК ИНФОРСМЪНТ ХАРДУЕР“, МОДЕЛ SX-29, МЕТАТЕЛНО УСМИРИТЕЛНО ОРЪЖИЕ (СОПОЛИВА ПУШКА). Тъкмо това трябваше той да използва, на първо място.
Не може просто да развяваш меч като празна заплаха. Не бива да го вадиш или да го държиш оголен, освен ако не възнамеряваш да убиеш някого. Хиро се втурва към ченгето от „Твърдата ръка на закона“ и вдига катаната за удар. Ченгето реагира адекватно, а именно, чупи се от пътя му. Сребърната лента на катаната сияе над тълпата. Тя привлича ченгетата и отблъсква всички останали, така че докато Хиро тича през центъра на Общината, пред него няма никой, а подире му търчи тълпа от блестящи черни твари.
Той изключва всичките технолайна в очилата. Те само го объркват — седнал да ми чете статистически данни за собствената си смърт, докато тя му се случва. Много постмодернистично. Време е да се потопи в Реалността като всички останали.
Дори и ченгетата от „Твърдата ръка на закона“ не биха стреляли с такава голяма пушка в тълпата, освен ако не е насочена право в целта или пък те са в отвратително настроение. Няколко сопола се стрелват покрай Хиро, вече толкова разлети, че причиняват единствено досада, плясват случайните зрители и ги увиват в лепкави тюлени воали.
Някъде между залата за триизмерни видеоигри и рекламната витрина, пълна със смъртно отегчени проститутки, погледът на Хиро се прояснява и той съзира чудо: изходът на надуваемия купол, където от вратата в хладния нощен въздух лъхат синтетичен бирен дъх и атомизирани телесни течности.
Лошите и хубавите неща се случват в бърза последователност. Следващото лошо нещо се случва, когато стоманена решетка пада и прегражда изхода.
По дяволите, какво толкова — сградата е надуваема! Хиро включва радара само за миг — стените сякаш се отдалечават и стават невидими. Сега той вижда през тях вдън стоманената гора отвъд. Не му отнема много време да открие паркинга, където е оставил мотора си, предполага се, под закрилата на въоръжения пазач.
14
Герой от популярно детско американско природонаучно списание. — Бел.прев.