Снежен крах

Хиро не знае това за лошо ли е, или за добро. Без оръжие Новите южноафриканци чисто и просто щяха да го смажат от бой. С оръжие Хиро може да се зашити, но залогът е по-висок. Хиро е брониран до шия, но това означава, че новите южноафриканци ще се целят в главата. А те се гордеят с точния си мерник. Това им е фетиш.

— Надолу по пътя нямаше ли НЮА франчайз?

— Има — отвръща тарторът, разплут бабанко с къси, дебели крака. — Същински рай. Наистина. Няма такова място на Земята като Нова Южна Африка.

— Ами тогава, да ме прощавате, че ви питам — казва Хиро, — като е толкова хубаво там, мамка му, що не си ходите обратно във вашата мъдна торбичка и не си седите там?

— Има един проблем с Нова Южна Африка — отвръща типът. — Не че искам да правя непатриотични изявления, ама е вярно.

— И какъв е проблемът? — пита Хиро.

— Ми че там няма чернилки, жълтури и чифути, та да ги смиламе от бой.

— Аха. Проблемът е сериозен — отбелязва Хиро. — Благодаря.

— За к’во?

— За това, че обявихте намеренията си, което ми дава право да предприема ето какво.

И Хиро му отрязва главата.

А какво да направи? Те са поне дванайсет. Постарали са се да блокират единствения изход. Току-що обявиха намеренията си. И се предполага, че имат патлаци. Освен това, това нещо на Сала ще му се случва през десетина секунди.

Новият южноафриканец няма представа какво предстои, но отреагира тъкмо когато Хиро замахва с катаната към врата му и отлита назад точно когато обезглавяването се реализира. Това е добре, защото горе-долу половината от кръвния му запас изригва през врата му. Двойна струя — по една за всяка сънна артерия. Дори не успява да опръска Хиро.

В Метавселената, ако замахнеш достатъчно бързо, острието просто преминава през тялото. Тук, в Реалността, Хиро очаква мощен шок, когато мечът му се врязва във врата на южноафриканеца — все едно си ударил накриво бейзболната топка — ала не усеща нищо. Острието просто се врязва, завърта се и се забива в стената. Сигурно е извадил късмет и е уцелил пролука между прешлените. Странно, той се сеща за правилата. Забрави да го измъкне, забрави сам да спре острието, а това означава лоша форма.

Макар, че го е очаквал, се стряска. С аватарите не се случват такива неща. Те просто се строполяват. Смайващо дълго той просто стои и гледа трупа. Междувременно реещият се във въздуха облак кръв си търси нивото, капе от окачения таван, плиска от лавиците зад бара. Седналото там пиянде, което лочи двойна водка, се разтреперва, втренчено в галактическия вихър от един трилион червени кръвни телца в чашата му, морени от етанола.

Хиро си разменя няколко продължителни погледа с новите южноафриканци, докато всички в бара се опитват да постигнат консенсус по въпроса какво ще последва. Да се смеят ли? Да направят някоя снимка? Да бягат? Да викнат линейка?

Той си проправя път към изхода, подскачайки от маса на маса. Неучтиво е, но клиентите се дърпат — някои са достатъчно бързи и успяват да си грабнат и бирите — и никой не го закача. Гледката на оголената катана вдъхновява всеки да се издигне до практически нипонско ниво на учтивост. Още двама нови южноафриканци са препречили пътя на Хиро, но не защото искат да спрат някого. Просто тъкмо там са се намирали в мига, когато са изпаднали в ступор. Съответно, Хиро решава да ги пощади.