Ветровещ

Още четири измъчени стъпки и прилепът отлетя.

Залезните нишки лумнаха по-ярко и поведоха погледа й към водопада. Към шепа слаби, далечни, ужасени и скъсани нишки. Познати нишки.

Совата. Планинският прилеп беше свързан със Совата.

Едуан се приближи уморено към нея. Мечът и тялото му бяха оплискани в кръв. Бузите му бяха алени, а очите му кървясали.

— Водопада — задъхано рече Изьолт. — Совата е на водопада. А прилепът… е свързан с нея.

Едуан примигна объркано. Въздъхна разтреперано. После разбра.

— Ето защо пиратите са я отвлекли. Дете, което може да контролира… планински прилеп.

Той изтри лицето в рамото си, после подаде ръка на Изьолт.

Тя я стисна здраво и пръстите й се сплетоха с неговите. Побягнаха заедно.

Очертанията на света се размиха до набраздени камъни и пара от дъжда. Изьолт виждаше само сипеите под краката си и колоните пред тях. Бялото й наметало се развяваше, а Едуан я пронизваше силно.

Точно като писъците на планинския прилеп. Нападенията му се подновиха. Сребърните нишки, покрити с розови, се носеха все по-наблизо. И по-наблизо. Но сега Изьолт знаеше, че атаките му са безцелни. Прилепът нападаше безпричинно, защото Совата беше заловена безпричинно.

Поне това помогна на Изьолт да види накъде ще се спусне прилепът следващия път.

— Наляво! — извика тя и като един двамата с Едуан се хвърлиха зад тънка като дърво каменна колона.

Сребърни нишки. Крясъци на обречен. Планинският прилеп се блъсна в колоната.

Колоната падна.

Едуан я поведе напред. Но този път тъкмо като заби здраво пръсти в ръката й, тя осъзна, че планинският прилеп остава назад. И вместо да се издигне нависоко за нова ожесточена атака, той се рееше в небето.

Совата. Бяха близо до нея.

— Реката! — изкрещя Изьолт и тозчас Едуан смени посоката.

Те изскочиха иззад колоните и Амонра ги посрещна. Белите й бързеи бяха почервенели, а по течението се носеха трупове.

Тук се водеше битка. Стрели валяха, гърнета с барут се взривяваха, а мечове звънтяха безконечно. Цареше хаос и на вражеските страни им беше все едно кого убиват. Яростни, кръвожадни нишки изпълниха погледа й. Почвата се бе просмукала от кръв.

Веднъж Хабим й бе казал: Войната е безчувствена. Тя винаги бе смятала, че това е метафора. Но сега разбра, че Хабим е имал предвид точно това. Войната беше безчувствена и заля като вълна сетивата й. Даже вещерството й. Премаза всяка частица от съществото й. Унищожи я. Натроши я на парчета.

Совата чакаше в основата на водопада. Уплашените й разтреперани нишки светеха през мъглата покрай реката.

Силно изплющяване разтърси въздуха. В миг небето почерня и от скалата заваля дъжд от стрели. Едуан сви надясно и издърпа Изьолт зад камъните. Точно навреме, защото стрелите уцелиха мишената си. Войници и коне, Червени платна и бейдидчани се строполиха като житни класове под косата.