Среднощен сокол [bg]

Но защо странеше от старата си приятелка беше за Ворна загадка, която я изпълваше с печал. Особено когато един от внуците ѝ можеше да умре всеки миг. Мерия знаеше, че Ворна е лечителка; омразата ѝ обаче явно беше толкова силна, че по-скоро би оставила момчето да си отиде от този свят, вместо да помоли за помощ единствената жена, която би могла да го спаси. Ворна отпи от чашата и се дръпна навътре в стаята. Знаеше, че Бануин се бе опитал да изцели младия Руатан и че през първите дни имало надежда, че е успял. Но после състоянието на момчето се влошило отново и треската пак се разгоряла.

— Не мога да го проумея — призна Бануин, когато навести майка си чрез духа си. — Поне наглед болестта извира от собственото му тяло, което сякаш воюва със самото себе си. Щом излекувам някой от болните органи, той пак започва да се уврежда, и то още по-зле.

Ворна нямаше обяснение за това и продължи да умува за тази болест през следващите седмици. Знаеше, че ще доведат момчето в Трите потока, и се надяваше да го прегледа, да проникне с духа си в кръвния поток, да потърси корена на болестта. Но сега знаеше, че няма да поискат нейната помощ.

— Мерия, какво съм ти направила? — промълви на глас. — Какво злодеяние съм извършила срещу вашето семейство?

Някой потропа енергично на вратата и тя остави чашата на масата и извика на госта да влезе. Млад войник бутна вратата. Беше висок, със съразмерно тяло, дългата му тъмна коса бе сплетена на плитка. Ворна се усмихна — виждаше и Гуидия, и Фялок в чертите му.

— Добре дошъл, Финигал.

— Познавате ли ме, госпожо? — смути се младежът.

— Приличаш на баща си — висок и силен си, със същия свиреп поглед.

Той се засмя.

— Повечето хора казват, че съм се метнал на мама.

— И това е вярно. Какво мога да направя за тебе, войнико?

— Възложено ми е да се свържа с човек на име Бейн, за да купя от него още добитък за изхранването на бежанците. Научих, че сте приятели и моята молба може да бъде приета по-добре, ако отида при него заедно с вас.

— Седни — покани го Ворна. — Искаш ли нещо за пиене? Бира, уисге или някоя благодатна отвара?

— Ще ми е приятно да пийна отвара.

Финигал свали наметалото и колана с меча.

— Подсладена ли я искаш? — подвикна Ворна от кухнята.

— О, да. Обичам сладко.

Тя му донесе чаша и се настани срещу него.

— Бейн е твой братовчед. Нужна ли ти е моята помощ, за да говориш с човек от своя род?

— Баща ми не го понася и макар че никога не съм се срещал с Бейн, реших, че може да отхвърли предложението ми заради раздора помежду им.

— Финигал, забрави тези тревоги. Бейн не би оставил деца да гладуват заради дрязгите между него и Фялок.

— Вие май го харесвате.

— Да, харесвам го. А отношението на собствения му род към него е срамно. — Ворна забеляза как се навъси младежът и добави: — Финигал, не прибързвай да го съдиш, преди да си говорил с него.

— Не го съдя — увери я той. — Не го познавам. Госпожа Мерия казва, че наистина е прокълнат, както показвало името му. Злощастия щели да сполетят всеки, който поиска да се сближи с него. Казва още, че кръвта на копелетата е рядка и че по душа те са коварни и злобни.