Трескав блян [bg]

Киселия Били нервно облиза тънките си устни.

- Съвсем не ме плашиш. - Той вдигна ножа си. - Ден е и си сам.

- Не, не е - каза Тоби Лейнярд и вдигна ръце пред себе си.

В едната от тях държеше сатър, а в другата - голям, назъбен касапски нож. Типтън погледна към него и отстъпи назад. Абнър Марш се извърна за миг. Безносото още примижаваше с лице към Джошуа. Хватката му беше отслабнала. Капитанът реши да се възползва и се хвърли назад с цялата си тежест. Безносото залитна и падна. Марш се сгромоляса върху него с всичките си триста паунда. Вряза се като гюле в гиганта. Ударът изкара въздуха на опонента му. Капитанът измъкна ръката си и се претърколи. Спря се тъкмо навреме - в същия миг само на инч от лицето му се заби острие. Марш преглътна и се усмихна. Изтръгна ножа и се изправи. Мъжът с тоягата направи две необмислени стъпки напред, но после се разколеба и отстъпи. Изведнъж Джошуа Йорк се оказа точно зад него. Абнър дори не видя удара, който повали младежа.

- Оставете ме! - кресна Киселия Били, докато отстъпваше от Тоби. Изведнъж гърбът му се опря в Марш, който го сграбчи и блъсна в една от вратите наблизо. - Не ме убивай! - изпищя Типтън. Капитанът опря лакът в гърлото му и натисна. Бе опрял ножа в мършавите му ребра, точно над сърцето. Леденостудените му зеници се разтвориха от уплаха. - Не! - кресна той сподавено.

- Защо не, по дяволите?

- Абнър! - викна Джошуа.

Марш се обърна тъкмо навреме, за да види, че Безносото се изправя на крака. Той издаде някакъв животински рев и се хвърли напред. Точно тогава Тоби се втурна към него с изненадваща скорост и великанът се свлече на колене, ужасен от собствената си кръв. Само с един замах на касапския нож готвачът бе прерязал гърлото му. Кръвта шуртеше от раната. Безносото примижа с малките си кривогледи очи и вдигна ръце към врата си, сякаш за да събере течността с шепи. Накрая се строполи на палубата.

- Не беше необходимо, Тоби - промълви Джошуа Йорк. - Можех да го спра.

Вежливият готвач смръщи вежди, стиснал сатъра и касапския си нож.

- Ни съм толкоз добър кат’ вас, капитан Йорк - каза той и се извърна към Марш и Киселия Били. - Тоя го разпорете, капитан Марш - прикани Тоби. - Залагам, че вие, господин Били, нямате сърце там вътре.