Дъщерите на Костотрошача [bg]

Пусна парапета, пъхна снимката под колана си и закуцука по коридора със замъглено от гняв и от страх за Бетани съзнание.

Беше по средата на коридора, когато чу гласа. Гласът на Костотрошача. Нисък и благ глас, който се смеси с кънтенето на детски ридания в главата на Райън.

— Много ти отива.

Райън прекоси последните десет метра, неспособен да разсъждава. И после застана на прага на отворената врата и огледа стаята с кръста на стената.

Обхвана цялата сцена като един кадър, който съзнанието му беше проучвало дълги секунди, а не само в онзи конкретен миг, който му отне, за да схване какво точно вижда.

Алвин Финч стоеше без риза, обърнал към Райън белезникавия си гръб и закриваше гледката му към Бетани. Беше толкова погълнат от обекта на завистта си, че дори не се обърна.

Останалата част от стаята си беше каквато я помнеше Райън — лампата висеше от един пирон в гредата на тавана. Леглото покрай отсрещната стена, сега празно, и до него нощното гърне. Чукът беше облегнат на кръста, а голямата му стоманена глава почиваше върху бетона.

— Майка ми беше ниска — каза Алвин Финч. — След година-две ще ти стане.

Райън пристъпи и когато се премести, видя Бетани. Беше облечена с бяла булчинска рокля, поръбена с дантела и пожълтяла с времето.

— Искаш ли да докоснеш гърдите ми? — попита Алвин.

Яростта, която рукна по вените на Райън, бе като мощна вълна от горещ вятър в лицето му. При вида на бялото чудовище, което се наричаше Сатана, надвесено над дъщеря му, тутакси му се догади и Райън имаше чувството, че всеки момент ще повърне. Не можеше да диша, не можеше да мисли, не можеше да помръдне.

Можеше само да трепери.

— Току-що се намазах с лосион — каза Алвин.

В този миг Бетани забеляза Райън и очите й трепнаха едва забележимо.

Райън също я изгледа в отговор.

Райън не беше сигурен защо, как и дори дали се движи, но се движеше. Ръмжейки и пъшкайки, той се хвърли към кръста на отсрещната стена.

С две ръце стисна дългата дръжка на чука и замахна с него още от пода, докато се извръщаше.

Втурна се към тях с див рев и засили чука, нагаждайки траекторията на стоманената глава възможно най-прецизно, като използва енергията, вече набрана със завъртането.

Трошача все още беше с гръб към него и сега се обръщаше слисан. Чукът се стовари отстрани на главата му със зловещо хрущене.

Остра болка прониза ръката на Райън. Усети как изпуска чука и той пада на бетонния под до Бетани. Противникът му го гледаше с изцъклени очи, изпъкнали върху окървавения от едната страна череп.

И тогава Алвин Финч, наричан още Костотрошача или Сатана, се килна наляво. Отскочи от кола насред стаята, шумно се удари в бетона до главата на чука и застина неподвижно.

За три дълги секунди Райън се взираше в силуета му, все още неспособен да повярва, че беше успял да го изненада. Собствената му лудост го беше убила. Ако не беше толкова маниакално решен да притежава нещо, което не му се полага, може би щеше да чуе приближаването на Райън.